КАРМЕН-СЮИТА, ПАХИТА - Балети по музика на Бизе-Шчедрин и Лудвиг Минкус. Хореография - Мариус Петипа и Алберто Алонсо

02.02.2020 16:00

Голяма сцена Вход: ул. „Врабча” № 1.
04.02.2020 19:00

Сцена: Операта в гр.Варна
Без сцена

За „Пахита” и за „Кармен – сюита” – два шедьовъра отново на наша сцена

Един красив и изящен спектакъл, с който талантливите артисти от балета на Националната опера и балет, ще заредят своята публика с много любов и  красота!


ПАХИТА

Съдържание на  балета„Пахита“:

Първа постановка на Ж. Мазилие в Гранд Опера. Жорж Ели, Париж, 1846г.

В Испания, в цигански табор живее красавицата Пахита. Но тя не е циганка. Нейната поява в табора е свързана с някакво страшно престъпление през 1795 година и е покрита с тайна. Пахита грижливо пази миниатюрен портрет на своя баща, но кой и защо го е убил не ѝ е известно. Тя е била съвсем малка и помни само как някой я е отвел.

Но ето че в долината, в околностите на Сарагоса, където обитава циганският табор, пристига граф д’Ервили, френски генерал. Той иска да направи паметник на своя брат Карл, някога убит с жена му и дъщеря му на същото това място.

По това време губернаторът на испанската провинция Лопес де Мендоза плете интриги как да омъжи сестра си Серафина за Люсиен д’Ервили. А Иниго, главатарят на циганския табор, плете свои интриги. Той иска да получи любовта на прекрасната Пахита. Иниго забелязва, че между Люсиен и Пахита пламват нежни чувства. Той отива при губернатора дон Лопес де Мендоза и двамата  разработват план за унищожение на Люсиен: да го напоят с вино, примесено със сънотворно, а после да дойдат специално наети убийци.

На техните планове  не е съдено да се сбъднат.  Пахита чува техния разговор и спасява Люсиен. Тя подменя бутилките с вино и напоява със сънотворно Иниго. Наетите убийци, получили нареждане да убият този, който е в дома, вместо Люсиен убиват по погрешка самия Иниго.

Главните герои: Пахита и Люсиен д’Ервили отиват  заедно, живи и невредими след всички неприятности, на мястото, където се готви голям бал. Там е изработен портрет на убития герой Карл д’Ервили.

Пахита разказва за предателството на губернатора и него го арестуват. В портрета на загиналия герой тя, сравнявайки го с изображението в своя медальон, познава собствения си баща.

Премиера

Премиерата на двуактния спектакъл се състои на 1 април 1846 г. в Париж, в театъра Гранд Опера; балетмайстор Ж. Мазилие, художници Р. Филастър, Ш. Камбон, П. Лиетерл, Т. Ж. Сешан, Е. Деплешен.

Люсиен Петипа; в партията на Иниго – Пирсон.

В Парижката опера балетът шества до 1851 г., докато там работи изпълнителката на главната партия Карлота Гризи (после тя заминава при своя съпруг балетмайстора Жюлю Перо в Русия, където получава договор за два сезона и където сред изпълняваните партии е и Пахита).

Балетът в Русия

Този балет получава голям успех след една и половина години в Русия, където той получава името „Пахита“ и нееднократно се поставя и продължава сценичния си живот и до днес.

Постановката в Русия става следващата след парижката премиера, тя от двуактна се превръща в триактна и преминава в Петербургската императорската трупа на сцената на Болшой Каменний театър на 26 септември (8 октомври) 1847 г. с музиката на Делдевез в инструментацията на К.Н.Лядов и с добавената му нова музика на галопа.Той е също така диригент на първата постановка (по други източници инструментацията прави и дирижира не Константин Лядов, а родният му брат Александър Лядов, който по това време е назначен за диригент на оркестъра на Санкт Петербургския балет); балетмайстори Жан-Антоан Петипа, Мариус Петипа и Фредерик Малаверн (съществува версията, че старшият Петипа не е взел участие в тази постановка); художници Г.Г.Вагнер и Журдел. В главните партии: Пахита – Елена Андреянова, Люсиен – Мариус Петипа, Иниго– Фредерик, Граф Д’Ервили – Николай Голц (после в същата редакция на спектакъла партията на Пахита изпълняват: Р. Гиро, А. И. Прихунова и самата първа изпълнителка на парижката премиера Карлота Гризи, дошла в Русия през 1851г.).

След успешната премиера в Петербург Елена Андреянова заминава да търси творческо щастие в Московската императорска трупа, нейният постоянен партньор в този момент Мариус Петипа е изпратен заедно с нея. Същата постановка Мариус Петипа повтаря в Московската императорска трупа, в Болшой театър на 23 ноември 1848 г., като сам, съвместно със своята партньорка Е. Андреянова, изпълнява главните партии; художници И. Браун, Ф.Ф.Серков, Ф.И.Шенян, диригент Д.П.Карасьов. Спектакълът остава в московския репертоар, ролята на Пахита изпълняват по-късно Ирка Матиас, Е. А. Санковская, П.П.Лебедева.

На 5 октомври 1866 г. балетмайстор Фредерик възобновява спектакъла, диригент П.Н.Лузин; Пахита– А. Горохова.

На 27 декември 1881 г. Петербургската императорска трупа на сцената на Болшой Каменний театър (някои източници погрешно го наричат Мариински театър) показва нова версия на балета на хореографа Мариус Петипа, където музиката на Делдевез допълва музиката на Минкус, по която специално М. Петипа измисля няколко танцувални сцени, в това число получилите впоследствие огромна известност детска мазурка и гран па; художници Г.Г.Вагнер, Ф.Е. Егоров, А.Р.Лупанов (декорации). Шарлеман (костюми); дирижира сам Л. Минкус. Именно тази редакция става класическа и получава по-нататъшна сценична история. В премиерния спектакъл през 1881 г. в ролите: Пахита– Е. Вазем, Люсиен – П. Герт, Иниго – Ф.И.Кшесинский (после същата партия с не по-малък успех изпълнява неговият син, И. Ф. Кшесинский).

На 29 януари 1889 г. балетмайсторът А.Н.Богданов пренася петербургската постановка на М. Петипа с музикалните допълнения на Л. Минкус в Московската императорска трупа, на сцената на Болшой театър, добавяйки още няколко музикални сцени на композиторите Ц. Пуни, Р.Е.Дриго и др.; диригент С.Я.Рябов; Пахита – М.Н.Горшенкова, Люсиен – Н.Ф.Манохин.

През 1896 г. Мариус Петипа прави още една редакция на този балет, добавяйки сред останалите нови сцени няколко танцувални номера от балета „Своенравната жена“ на Адолф Адам – спектакълът е насрочен за тържествата, провеждани в Петерхоф в чест на 100 години от смъртта на императрица Екатерина II. Изпълнителка на главната партия става Матилда Кшесинская.

По-нататъшни постановки

Вадим Бударин, Нина Солдун, Ина Корнеева – „Па дьо труа“ от „Пахита”, Балетът на Мариински театър през 1950-те или 1960-те

Оттогава балетът нееднократно бива възобновяван на сцените на различни музикални театри.

Няколко постановки са създадени от Рудолф Нуреев. През 1964 г. той поставя този балет за английската Кралска академия по танци, после през 1970 г. – за италианския театър Ла Скала, през 1971 г. Нуреев пренася своята версия в два театъра: Виенската Държавна опера и в трупата на Американския балетен театър в Ню Йорк.

В съветския период в СССР балетът поставят балетмайсторите К.Ф.Боярский (1957 г.), П.А.Гусев (1972г.), Н.А.Долгушин (1974 г.), О.М.Виноградов (1978г.), Т.Н.Легат (1987 г., театър „Станиславский и Немирович-Данченко“) и др.

Съдба на хореографията на Мариус Петипа

Версията на балета в постановката на Мариус Петипа не пропада. Тя бива съхранена от Н.Г.Сергеев, записал в началото на ХХ век балетния репертоар на Петербургската императорска трупа по системата на хореографския запис на неговия педагог В.И.Степанов. Заминавайки в емиграция, Н.Г.Сергеев отнася със себе си всички записки и сам нееднократно ги използва, поставяйки балетни спектакли на различни сцени, където го запраща животът. През 1922-1924г. Н.Г.Сергеев е балетмайстор на Ригския  музикален театър и поставя там по своите записки няколко спектакъла, в това число  и „Пахита“. Днес неговата колекция се съхранява в САЩ, в библиотеката на Харвардския университет, и е достъпна за всички балетни дейци.

През 2000 г. по тези записки редакцията на Мариус Петипа е възстановена от Пиер Лакот за парижкия театър Гранд Опера. По този начин балетът се връща , не в първоначалния му вид, а в редакцията на Мариус Петипа – на сцената, с която започва неговата история.

В наше време се играе само последната , пета, редакция на „Пахита“ от Петипа, която ще бъде представена на 28, 29 и 30 април в Софийската опера - останалите версии са изгубени. Тази версия представлява 45 минути балет, в който участват младите сили на балетната трупа на Операта. Това са : Марта Петкова, Катя Петрова, Емил Йорданов, Никола Хаджитанев, Александър Александров и др.


КАРМЕН - СЮИТА

Балетът на Софийската опера представя  прочутата творба „Кармен – сюита”, написана от композитора Родион Шчедрин - великолепна интерпретация на  гениалната музика на Жорж Бизе.

Балетът „Кармен-сюита” е създаден специално за голямата руска балерина Мая Плисецкая, хореограф и режисьор е Алберто Алонсо, а премиерата е в Болшой театър през април 1967 г. Преди повече от четирдесет години този спектакъл е показан и на Софийска сцена, при гастрол на Кубинския национален балет. Ролята на Кармен претворява друга голяма балерина – Алисия Алонсо.

Каква е историята на тази балетна творба?

В една вечер Националният балет на Куба е на гастрол в Москва. Когато гледа постановката „Ел салар” на Алберто Алонсо, Мая Плисецкая веднага разбира, че това е хореографът, способен да постави „Кармен” различно, нетрадиционно, бягайки от сладникавия псевдоиспански стил на балетната класика.

Озовава се зад кулисите, изгаряща от нетърпение да се срещне с маестрото. Тя вижда Алберто и направо се обръща към него с думите: „Искате ли да направите „Кармен”? За мен.” Той възкликва: „Как прочетохте мислите ми? Това е моята мечта!” За Мая Плисецкая Алберто Алонсо казва, че е стопроцентова Кармен – истинско въплъщение на бунтарството и непримиримостта. Самата Мая Плисецкая в не едно и две интервюта споделя, че за нея това е ролята на живота й; нещо повече, в нея тя влага политическо послание: героинята е символ на свободната личност, повела фатална битка с тогавашната власт. Не по-малко трудно от борбата със съветските културтрегери е и търсенето на музика. След отказа на Шостакович и Хачатурян, композиторът Родион Шчедрин (съпруг на Мая Плисецкая) създава оркестрацията, вдъхновен от репетициите.

Така вълнуващият сюжет на Мериме и дълбочината на чувствата в операта на Бизе придобиват философски оттенък в балета-сюита. „Кармен” е удивителна квинтесенция на страстни емоциии и силни характери, изразени чрез съдържанието на новелата и музиката на композиторите.

Новини и събития