НЕСТИНАРКА - Балет от Марин Големинов

НЕСТИНАРКА на сцената на Софийската опера и балет на 17 октомври

Балетът на Държавна опера-Стара Загора гостува на сцената на Софийската опера и балет с „Нестинарка“ от Марин Големинов. Олеся Пантикина поставя култовата танцова драма по оригиналната хореография на Маргарита Арнаудова. Създателката на първата българска модерна трупа „Арабеск“ дава хореографски изказ на изключителната музика на Марин Големинов през 1978 година и след това поставя незабравимата пълна версия на балета „Нестинрка“ специално за Националния балет, в която танцува в главната роля и примабалерината Силвия Томова – настоящ художествен ръководител на Балета на Старозагорската опера. Именно на този хореографски вариант се базира новата постановка на Държавна опера-Стара Загора. Танцовият спектакъл преплита етно-мотивите на един истински ритуал, който се разиграва в Деня на Светите Константин и Елена, и личната драма на едно влюбено момиче. За огненото въздействие на творбата, наситена с български драматизъм, допринасят грандиозната сценография и костюми на Иван Токаджиев и Ана-Мария Токаджиева /по оригиналните идеи и костюми на Мария Трендафилова/, които са още един силен и завладяващ акцент в спектакъла.

В главните роли на 17 октомври ще танцуват Анелия Димитрова, Ромина Славова, Фиорди Лоха /Албания/, Станко Танев и Ивайло Янев.

В „Нестинарка“ участва цялата многонационална балетна трупа на Държавна опера-Стара Загора, в която танцуват балетни артисти от България, Албания, Великобритания, Франция, Италия, Португалия, Япония, Тайван, Южна Корея, балетни артисти от състава на Националния балет-София. „Нестинарка“ е първото голямо българско балетно заглавие, което влиза в репертоара на международната трупа на балета на Старозагорска опера. Заслугата легендарният спектакъл, поставен в тази т. нар. „голяма версия“ в Софийската опера от 1986 г.,  да се възстанови в Стара Загора е на Силвия Томова, худ. ръководител на балетната трупа.

Спектакълът се посвещава на 90 години български балет и 110-та годишнина от рождението на великия български композитор Марин Големинов, оставил ярка следа в българското и световното музикално наследство.

 „Възраждането на спектакъл като „Нестинарка” е много голям проект. Той е решен полифонично, участва огромен ансамбъл и изисква изключителни солисти. Възстановката му е много сложна работа, а и аз гледам на нея наистина като възстановка на оригинала, а не като възможност за собствена творческа изява. Свела съм моята намеса до абсолютния минимум.“ – казва Олеся Пантикина, хореограф на спектакъла и дъщеря на Маргарита Арнаудова.

„Моята основна цел е да запазя автентичния хореографски текст, духа на спектакъла, стилистиката му, защото тя е изключително характерна за спектаклите на Маргарита Арнаудова. Смятам, че този балет е рядък пример за творческо единомислие и е едно щастливо Голямо случване. Наистина такива спектакли се случват рядко. Такова единомислие на творците-създатели: композитор, хореограф и и сценограф! Всеки един от тях към онзи момент, пък и към днешна дата е един от най-добрите в професията си, а събирайки се, тези три различни индивидуалности, правят със своя прочит на темата и идеята един уникален по самобитността си естетически продукт.“ – споделя Олеся Пантикина.

Тя откроява като откритие работата на младата балерина Анелия Димитрова в образа на Демна и силните образи на балетните артисти Ромина Славова /Струна/, Фиорди Лоха /Найден/, Ивайло Янев /Кольо/, Станко Танев /Стареца/.

Иван Токаджиев

„Като замисъл, като идея, на базата, разбира се, на един от шедьоврите на българското балетно сценично изкуство е да съхраним постиженията на първосъздателя, който артефакт за мен лично много трудно може да се каже, че е в миналото като стара естетика. Напротив. Той е изключително модерен. Маргарита Арнаудова е постигнала нещо, което е изпреварило времето си. И все пак. Някои елементи биха могли да бъдат /и това се постарахме да направим/ с малко по-осъвременена естетика като се запази, разбира се, от епохата уханието  на българския /тогава/ пластичен авангард – Иван Милев, Николай Райнов…Това сме се опитали да съхраним, но с един адрес, който все пак да носи и визията на новия създател на авторски проект, реализирал спектакъла. Костюмите са максимално близки до оригинала, докато при декора малко излизаме от рамката на класическото решение и ароматът е съвременен.“

Билети на касите на Софийската опера и балет

Каса, София, ул. Врабча № 1
Информация: 02/80 06 266, 0879 407 643
Продажби: 02/981 15 49, 0885 377 898, 0877 938 823
На касите на ePay
Онлайн www.operasofia.bg

 

 

17 октомври, 19.00 часа, сцена Софийска опера и балет

 „НЕСТИНАРКА“- танцова драма

Музика Марин Големинов

Либрето -  по едноименния разказ на Константин Петканов

/редакция Маргарита Арнаудова /

Хореография Маргарита Арнаудова

Постановка Олеся Пантикина

Сценография Иван Токаджиев /по идея на Мария Трендафилова/

Костюми Ана-Мария Токаджиева /по оригиналните костюми на Мария Трендафилова/

Худ. Ръководител на балета на Държавна опера-Стара Загора Силвия Томова

Репетитори Пенка Димитрова, Биляна Чолакова, Ромина Славова

Помощник-режисьор Пенка Александрова

Балет на Държавна опера-Стара Загора

С участието на кордебалет на Софийската опера и балет

Запис на оркестъра на БНР с диригент Росен Миланов

Премиера 25 и 29 май 2018 година

Посвещава се на 110 години от рождението на Марин Големинов

90 години български балет

Действащи лица и изпълнители

Демна, селска мома-Анелия Димитрова

Струна, нестинарка, леля на Демна и кръстница - Ромина Славова

Найден,селски ерген - Фиорди Лоха

Старец, нестинар – Станко Танев

Кольо, селски ерген - Ивайло Янев

Нестинарки - Клои Александър, Харука Суга, Рио Сузуки,

Семела Шкендераси

Нестинарки /ансамбъл/- Кармен Демирташ, Ивелина Димитрова,

Нанако Имаи, Фаншон Моро, Петя Вънева, Лора Георгиева,

Пенка Димитрова, Юлияна Коева, Рихо Хирано, Хзе Фу-Чиен – Нина, Мариела Коларо, Мартина Префетто, Джулия Рагуза, Александра Остатек, Патрисия Соарес, Богдана Сергиева, Ивелина Николова, Марта Перез

Клюкарки – Томоки Ишиго, Франческо Бориело, Паскуале Казели,

Ивелин Христакиев

Свекърва – Биляна Чолакова

Баби- Патрисия Суарес, Хзе Фу-Чиен – Нина, Пенка Димитрова, Петя Вънева, /Биляна Чолакова/

Невести – Мартина Префетто, Джулия Рагуза, Богдана Сергиева, Ивелина Николова, Александра Остатек, Марта Перез, балет на Софийската опера и балет

Овчари – Александър Желев, Драгомир Христов, Карлос Сантос

Момичета, момчета – балет на Държавна опера-Стара Загора

Сюжетът на Нестинарка е чудна смесица от староезически представи и по-нови християнски преживявания. Върху широката основа на народния обичай се развива личната драма на главната героиня Демна. Действието се развива в едно нестинарско село в Странджа и село в югозападна България.

 

Съдържание

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ

Пролог

Демна е изпълнена с трепетно очакване. Днес е денят на св.св. Константин и Елена. Тя за първи път в живота си ще играе върху огъня в чест на

св. Константин, на когото се е обрекла.

Първа картина

Демна излиза сред нивите, опиянена от радостно чувство. Не забелязва приближилия се момък. Другоселецът Найден, който отива в нестинарското село да наблюдава игрите върху огъня, изненадващо застава на пътя й. Между тях пламват чувства. Разделят се след като Найден изтръгва от нея обещание да му пристане.

Втора картина

Светилището. Старейшините – Старецът нестинар и Струна изнасят иконата на св. Константин от мястото, в което тя се е съхранявала в нощта преди празника и я понасят към оброчището. Демна в унес пристъпва след иконата.

Трета картина

Шествието. Шествие от нестинари съпровожда иконата до мястото на игрите, където ги чака разпалената жарава. Найден е ням свидетел на странното зрелище. Старецът обикаля огъня в молитва към св. Константин за закрила от бедствие и плодородие. Струна раздухва тлеещите въглени.

Четвърта картина

Танц върху огъня. Струна като трескава нагазва в жаравата. След нея една по една са „прихванати“ другите нестинарки. Развихря се екзалтиран нестинарски танц върху огъня. Демна усеща в тялото си непознати сили и се хвърля в огнения харман. Смаян Найден мисли, че тя ще изгори, разбутва навалицата и я грабва от огъня.

Интермедия без музика

Любовта на Демна и Найден става все по-силна. Демна е пристанала на Найден и той я води вкъщи.

ВТОРО ДЕЙСТВИЕ

Пета картина

Жътва в селото на Найден. Найден води невестата си към родния си дом през житните ниви.

Шеста картина

Селото на Найден. Майката на Найден и цялото село се струпва да посрещне младоженците. Всички са любопитни да видят булката. Неочаквано се появява Струна, за да й напомни за обета й към св. Константин, който тя е престъпила. Злите езици на клюката не закъсняват – булката е магьосница – нестинарка.

Седма картина

Домът на Найден и Демна. Демна е сама. Клюката е отровила сърцето на Найден. Когато се връща вкъщи той е пиян и гневен. Сляп е за страданията на Демна. Тя е отчаяна, и загубила всичките си надежди за семейство и щастие. Струна е тук, за да утеши кръщелницата си, но единствения път, който е в състояние да й посочи – е този към огъня.

Осма картина

Денят на св.св. Константин и Елена в селото на Найден. Една година по-късно. На мегдана млади и стари играят хора. Най-добрият танцьор е Кольо, приятелят на Найден. Демна е тъжна и Кольо се мъчи да я разведри. Усетила радост от празника, за първи път от година насам, тя се хваща за хорото и дори се надиграва с Кольо. Жегнат от ревност Найден се нахвърля върху Кольо. Хорото се разтурва.

Епилог

Демна в умопомрачение се връща в дома си. Тя е убедена, че всички злини й се случват задето се е отметнала от обета си към св. Константин. Вижда пламъците в огнището и се втурва към него, за да стъпи боса в огъня. Пред очите й се смесват различни образи. Демна изгаря в живия огън в ръцете на Найден.

Новини и събития