ЗЛАТНАТА ЯБЪЛКА - опера от Парашкев Хаджиев - нова адаптация

26.01.2018 10:00

Действащи лица и изпълнители:

Голобрадко Николай Павлов
Мустакатко Илия Илиев
Брадатко Антон Радев
Майка им Силвана Пръвчева
Калинка-Малинка Антония Иванова
Педя човек-лакът брада Цветан Цветков
Меча Кръв Стоил Георгиев
Ламя Димитър Станчев
Врачка Иванка Нинова
Старчето с бъкличката Калин Душков
Двойникът на Мустакатко Александър Георгиев
Костенурката Диана Генова
Палечко Анна Гавраилова
Малечко Ива Бизева
Първо орле Анна Гавраилова
Второ орле Ива Бизева
Бялата врана Калин Душков
Черната врана Рада Тотева

Оркестър на Софийската опера и балет

Диригент Борис Спасов
Режисьор Юлия Кръстева
Художник и мултимедия Елена Шопова
Помощник-режисьор Румяна Димитрова
Корепетитори Ивайло Иванов, Светлана Ананиевска

Технически служби и ателиета на Софийската опера и балет
Малка сцена
18.02.2018 11:00

Малка сцена
24.03.2018 11:00

Малка сцена



Професор Парашкев Хаджиев

1912- 1992

Парашкев Хаджиев е син на оперния диригент Тодор Хаджиев, един от основателите на Софийската опера, и на оперната прима Дойчина Хаджиева.

Със своята разностранна творческа, педагогическа и обществена дейност той е сред имената, които формират професионалния облик на българската музика и българската музикална култура в средата на ХХ век. Завършва ДМА (дн. ДМА "П. Владигеров") с пиано при проф. Анд. Стоянов и композиция при проф. П. Владигеров (1936). През 1937 специализира композиция при Й. Маркс във Виена. Учи композиция при Х. Тисен във Висшето училище по музика в Берлин (1938­-40). След завръщането си в България е преподавател по хармония в ДМА, от 1947 повече от 40 години е професор по хармония и композиция. Автор е на учебници по хармония и елементарна теория.

Председател на СБК (1990­-92).

Той е най-продуктивният български композитор на музикално-сценични творби: 21 опери, 6 оперети и 3 мюзикъла, 1 балет; с над 150 постановки, представляващи представителна част от националния репертоар на българските оперни и оперетни театри след средата на 50-те години на ХХ век; някои са поставяни и в други страни като Белгия, Чехия, Германия, Русия и др. Автор е на: симфонична и камерна музика; над 500 хорови и масови песни, над 1000 детски и училищни, 20 забавни, над 5000 хармонизации на народни песни; музика към игрални филми и др. Голяма част от творчеството му е издадено. Произведенията му са репертоарни за българските изпълнители. Използват се в педагогическата практика. Носител е на най-високи държавни награди и отличия.

Творчество

Музикално-сценични:

Опери:

"Имало едно време" (1957, София); "Луд гидия" (1959, София); "Албена" (1962, Варна); "Юлска нощ" (1964, Варна); "Милионерът" (1965, София); "Майстори", (1966, София); "Златната ябълка" ­ детска (1972, София); "Лето 893" (1973, Русе); "Мария Десислава" (1978, Русе); "Йоанис Рекс" (1981, Плевен); "Парадокси" ­ 3 едноактни опери: "Развод", "Крадецът" и "Подаръците" (1982, Плевен); "Аз, Клавдий" (1984, София); "Звезда без име" (1985, София); "Мнимият болен" (1987, Пловдив); "Бабината питка" ­ детска (1989, Благоевград); "Ревизор" (1990, непост.); "Любовта на Йоан Кукузел" (1992, София).

Оперети:

"Деляна" (1952, София); "Айка" (1955, София); "Мадам Сан Жен" (1958, София).

Мюзикъли:

"Службогонци" (1972, София); "Сирано дьо Бержерак" (1974, София); "Шумла полка" (1979, Шумен).

Детски оперети:"Счупената чаша" (1953, София); "Росица и вълкът" (1958, София); Магьосникът (1988, София).

Балет"Сребърните пантофки" (1962, Варна).

За симфоничен оркестър:

"Три скици" (1940); "Младежка танцова сюита" (1952); Сюита из балета "Сребърните пантофки" (1963); Танци из операта "Имало едно време" (1957).

Концертини: за циг. и орк. (1941), за флейта и орк. (1945).

За струнен оркестър:

8 миниатюри (1964); "Песен и шега" за цигулка и стр. орк.

Камерна музика:

Струнни квартети:№1 (1948), №2 (1952).

3 пиеси за духов квинтет (1942).

За цигулка и пиано: Концертино №2 (1960).

Сонати: №1 (1940), №2 (1946), №3 (1977), №4 (1979).

Сонатина (1957); Сюита (1940); "Песен" и "Шега" (1952); Албум 20 малки пиеси (1959) и др.

Капричио и скерцо за обой и пиано; Бурлеска за тромпет и пиано; Рондо за валдхорна и пиано.

За пиано: "Бабина приказка" (1946); 15 малки прелюдии (1950); "Слънчева младост" (1951); "Детски албум" (1951); Тема с вариации за 4 ръце (1954); "Тема с вариации" (1955); "Албум за младежта" (1957); 4 пиеси за четири ръце (1958).

Вокална музика: "Първи песни" ("Тихи песни" ­ 6 песни, т. И. Брен (И. Илиев) (1935); 3 песни за нисък глас, т. Ив. Давидков, Е. Багряна (1969); "Обич моя" ­ 3 песни, т. Д. Жотев (1970); "Една роза" ­ 3 песни, "Трите лешника" ­ 3 песни, и "Детска игра" ­  3 песни, т. С. Тянкова (1973); 5 песни по текстове на стари източни поети (авт. ред. за глас и стр. квартет) (1973); "Ти си!" ­ 4 песни, т. К. Константинова (1980); "Ти мислиш, че си ме забравил", т. К. Константинова (1982); 4 песни, т. Е. Багряна (1984); "Есенни писма", т. Е. Евтимов (1986); 4 песни, т. Л. Даскалова (1987). 3 песни, т. Ас. Босев ­ за слушане от деца (1988).

Музика към филми:

"Сватба", реж. Б. Борозанов (1942); "Огнена диря", реж. Б. Борозанов, Ат. Георгиев (1946); "Калин орелът", реж. Б. Борозанов (1950); "Следите остават", реж. П. Василев (1956); "Малката", реж. Н. Корабов (1958).

Избрана лит. от него:

"Кратък практически курс по хармония" (С., 1947); "Учебник по хармония за средните училища" (С., 1959, 77); "Учебник по елементарна теория на музиката" (С., 1974, 80).

Избрана лит. за него:

Панайотова, Лиляна и МилкаМиладинова. "Парашкев Хаджиев". Био-блиографски очерк (С., 1977); Павлов, Евгени (Клостерман). "Парашкев Хаджиев" (С., 1992).

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

През 1971 г. Парашкев Хаджиев завършва две нови музикално-сценични произведения: мюзикълът „Службогонци" по едноименната комедия на Иван Вазов и детската приказка опера „Златната ябълка". Парашкев Хаджиев през целия си творчески път е отделял голямо внимание на произведенията, предназначени за деца. Написал е стотици творби за най-малките, оперетки, радиооперетки, музика към детски филми, огромен брой песни и инструментални пиеси и др. Плод на тази любов към детската тематика е и операта му „Златната ябълка". Това е третата опера на Хаджиев, написана върху либрето от Иван Генов. Либретистът е взел за основа на оперния текст една от най-хубавите детски приказки - за тримата братя и златната ябълка, но е използувал и мотиви от други народни приказки, като Педя човек - лакът брада, Палечко и др. Генов е успял да създаде един добър баланс между реалистичните и фантастичните елементи и да подчертае основната цел за вечната борба между доброто и злото. Сам Парашкев Хаджиев разказва как е създадена операта „Златната ябълка". „Нейната история започва от един разговор с Константин Шопов - младият ръководител на прочутия фолклорен ансамбъл в Плевен. Той подхвърли, че много му се иска децата да бъдат заангажирани с нещо по-голямо. Спрях се на приказката за тримата братя и златната ябълка. Но още когато с поета Иван Генов работихме върху либретото, стана ясно, че ограничените възможности на нешколуваното пеене и народните инструменти няма да отговарят на моя замисъл. И се роди произведение за оперен театър."

Премиерата на „Златната ябълка" е на 28 януари 1972 г. в Софийската народна опера с диригент Борис Хинчев и режисьор Емил Бошнаков.

СЪДЪРЖАНИЕ

Майката на тримата братя Брадатко, Мустакатко и Голобрадко е тежко болна. Врачката казва, че тя може да бъде излекувана, само ако й донесат златната ябълка, която расте в Тилилейската гора. Там тя се пази от триглавата ламя. Голобрадко успява да убеди братята си да тръгнат за златната ябълка.

Тримата братя пристигат в Тилилейската гора при ябълката. Те трябва да бдят, докато един от трите плода узрее. Пръв остава Брадатко, но той е приспан от Старчето с бъкличката, което откъсва узрялата ябълка и избягва. Втори остава да варди Мустакатко. При него пък се явява двойникът му. Той го приспива и открадва втората ябълка. Накрая остава да пази Голобрадко. В полунощ идват самодиви, които искат да го приспят, но той порязва пръста си, остава буден и прогонва самодивите. Ябълката узрява и точно когато Голобрадко иска да я откъсне, се появява триглавата ламя. Голобрадко успява да рани ламята със стрела, но макар и ранена, ламята откъсва ябълката и избягва. Братята му се присмиват, че и той не е могъл да опази ябълката, но Голобрадко решава да преследва ламята. По кървавите следи открива, че ламята е отишла на долната земя. Голобрадко накарва братята си да го пуснат с въже на долната земя.

Най-малкият брат е стигнал на долната земя. От Костенурката той узнава, че ламята може да бъде убита само ако бъде простреляна със стрела между очите. Изведнъж се появяват разбойниците. Те са отвлекли Калинка-Малинка, дъщерята на Педя човек - лакът брада. Двете джуджета Палечко и Малечко донасят на разбойниците откуп от бащата на девойката. Когато разбойниците отварят сандъчето с откупа, виждат, че в него има само камъни. Ядосани, хе оставят двама от своите другари да пазят клетката, в която е затворена Калинка-Малинка, и отиват да отмъстят на баща й. Голобрадко освобождава Калинка-Малинка и двете джуджета. Девойката иска да отиде с Голобрадко на горната земя, но той й казва, че трябва да вземе златната ябълка от триглавата ламя.

Голобрадко и Калинка-Малинка са стигнали до двореца на ламята и виждат златната ябълка. Но Голобрадко не успява да я вземе, защото ламята се нахвърля срещу него. В тежък двубой момъкът убива ламята и взима ябълката. Внезапно идват разбойниците и водят вързания Педя човек - лакът брада. Като виждат убитата ламя, те се спускат да ограбят нейния дворец. Голобрадко спуска решетката на вратата и ги затваря в двореца. Той връзва вълшебното сандъче и го праща на горната земя. Обаче въжето вече не се спуща долу, за да вземе и другите. Тогава Педя човек лакът брада извиква по вълшебен начин двете орлета, които отнасят всички на горната земя.

Мустакатко и Брадатко са донесли вълшебното сандъче у дома си и искат да си разделят съкровищата. Но напразно. Те не могат да отворят сандъчето. Идват Голобрадко, Калинка-Малинка и Петя човек и братята се скриват. Голобрадко дава ябълката на майка си, която веднага оздравява. Всички са радостни. В стаята влизат и двамата по-големи братя. Педя човек им отваря сандъчето, но то се оказва пълно с камъни. После Педя човек отваря отново сандъчето и сега от него се изсипват чудни подаръци за Голобрадко и Калинка-Малинка. Моми и момци весело отпразнуват сватбата на Голобрадко и Калинка-Малинка.

МУЗИКА

Операта „Златната ябълка" е най-ценното произведение на Парашкев Хаджиев от предназначените за деца. Тя представлява чудесен низ от великолепни музикални номера - весели и оригинални сцени, изпъстрени с много хумор, радост, поетичност и шеговитост. Независимо че музиката е адресирана до най-малките, тя е написана с висок професионализъм, но без да загуби своята достъпност.

Операта започва със стремително оркестрово встъпление, след което прави силно впечатление арията на Врачката. Много бодър и весел е маршът от първата картина. Във втората картина се откроява малката ария на Брадатко с кавала. Също много интересна е приспивната песен с гъдулката на Мустакатко, а арията на Голобрадко е една от най-хубавите в цялата опера. Пълна с настроение е балетната сцена. Може би най-силно впечатление прави сцената с разбойниците и особено куплетите на главатаря им. Трябва да се отбележат сцените на въпросите, които Педя човек задава на Голобрадко, спорът между двамата по-големи братя и накрая голямата танцова сцена на сватбата.

 

Снимки: Светослав Николов

Новини и събития