РЕЙНСКО ЗЛАТО - Опера от Рихард Вагнер


„Рейнско злато” – пролог от тетралогията „Пръстенът на нибелунга” в четири сцени от Рихард Вагнер (съдържание) 

Музика: Рихард Вагнер
Либрето: Рихард Вагнер

Първо представление: на  22 септември 1869 година под диригентството на Франц Вюлнер в Дворцовия театър в Мюнхен
Първо представление като част от целия цикъл: 13 август 1876 година под диригентството на Ханс Рихтер в построения от баварския крал Лудвиг ІІ Вагнеров театър


Действащи лица
Богове
: Вотан – бас, Донер – баритон, Фро – тенор, Логе – тенор;
Нибелунги: Алберих – баритон, Миме – тенор;
Великани: Фазолт – баритон, Фафнер – бас;
Богини: Фрика – мецосопран, Фрая – сопран, Ерда – алт;
Дъщери на Рейн: Воглинда – сопран, Велгунда – сопран, Флосхилда – мецосопран.


Кратко съдържание 

 

РЕЙНСКО ЗЛАТО

Клоните на Световния ясен поддържат единството на цялата вселена: горното царство на боговете, Рийзенхайм - страната на великаните, земята с река Рейн и рейнските дъщери и подземното царство, населявано от нибелунгите. Богът Вотан е пил от извора на вечното знание, намиращ се под Дървото на живота, жертвайки едното си око като цена за мъдростта си. Той е откъснал един от главните клони на дървото, превърнал го е в копие и с негова помощ управлява света, заедно с жена си Фрика, пазителката на брачния съюз.

Първа картина

Трите рейнски дъщери - Воглинда, Велгунда и Флосхилда, си играят. Флосхилда предупреждава сестрите си да внимават повече при изпълнение на дълга си да пазят рейнското злато. Нибелунгът Алберих ги наблюдава напълно запленен. Всяка от тях на свой ред окуражава авансите му, след което жестоко го отблъсква.

Върху златото пада слънчева светлина. Алберих е омагьосан от гледката на рейнските дъщери, ликуващи около съкровището, и пита за него. Те му казват, че това е рейнското злато, което, ако бъде изковано в пръстен, ще даде на неговия собственик безмерна власт над света. Но той може да бъде изкован само от онзи, който се откаже от любовта. С все сила проклинайки любовта, Алберих сграбчва златото.

Втора картина

Вотан и Фрика спят. Фрика, която се събужда първа, вижда замъка, построен за боговете от великаните Фафнер и Фазолт. Вотан се възрадва при вида му. Фрика му напомня, че като възнаграждение е обещал да даде на великаните сестра й Фрая. Вотан се опитва да пропъди страховете й, припомняйки й, че тя също е желала построяването на крепостта. Тя укорява Вотан за готовността му да разменя любовта за власт, но той й отвръща, че никога не е възнамерявал да даде Фрая. Той се осланя на изобретателността на Логе, за да разреши този проблем.

Пристига Фрая, следвана от Фафнер и Фазолт. Вотан им казва да си изберат друго заплащане. Фазолт се позовава на законите, гравирани върху копието на Вотан, и му напомня, че те са обвързващи. Докато Фазолт желае да има жена в дома си, Фафнер знае също и че Фрая единствена умее да отглежда златните ябълки, които даряват на боговете вечна младост и че без нея те ще умрат.

Великаните се готвят да отведат Фрая и нейните братя, Фро и Донер, се опитват да се намесят. Вотан възпира Донер да не използва сила.

Най-накрая Логе се появява. Вотан заявява, че никога е нямало да се съгласи на този договор, ако Логе не му е бил обещал да намери начин да спаси Фрая. Логе казва, че е пропътувал целия свят в търсене на приемлива замяна за Фрая, но е научил, че нищо не е с по-голяма стойност от женската любов. Открил е само един, който е пожертвал любовта: Алберих, който е откраднал рейнското злато. Логе съобщава на Вотан, че рейнските дъщери търсят помощта му, за да си го върнат. Фазолт и Фафнер питат за златото и Логе обяснява, че пръстенът, изкован от него, дава абсолютна власт. И боговете, и великаните го пожелават. Великаните казват, че биха заменили Фрая за съкровището на Алберих.

Когато великаните си тръгват с Фрая, боговете бързо започват да стареят: без нейните ябълки те са безпомощни. Вотан решава да вземе златото и, заедно с Логе, слиза в Нибелхайм.

Трета картина

Алберих измъчва брат си Миме, който е направил магически шлем, който може да преобрази в каквато форма пожелае този, който го носи. Алберих демонстрира силата му, ставайки невидим. Той си тръгва, когато Вотан и Логе пристигат.

Миме разказва на Логе историята на своята несрета - за това как нибелунгите, някога свободни занаятчии, сега са поробени от Алберих.

Алберих се връща, размахвайки заплашително своя пръстен, с който е подкарал пред себе си ужасените си роби. Логе му напомня за предишното им приятелство, но Алберих презрително го отхвърля и се хвали с невероятната сила на пръстена: той го е спечелил, отричайки се от любовта, и ще го използва, за да победи боговете. Логе предизвиква Алберих да демонстрира магията на шлема. Алберих се превръща в огромен змей, при което Логе и Вотан се преструват на изплашени. Когато Логе го пита дали може да стане много малък, Алберих се превръща в жаба. Вотан и Логе се нахвърлят върху него, сграбчват шлема и го повличат извън Нибелхайм.

 

Четвърта картина

Логе и Вотан се присмиват на Алберих и му казват, че цената на неговата свобода е златото. Алберих възнамерява да запази пръстена, знаейки, че той ще му даде възможност да натрупа още повече съкровища. Заповядва на нибелунгите да донесат откупа за него и иска свободата си и вълшебния шлем, но Логе задържа и шлема. Сега Вотан настоява Алберих да му даде също и пръстена. Алберих протестира, че за него пръстенът е по-важен дори от живота му. Когато Вотан му напомня, че е придобил пръстена чрез кражба, Алберих го обвинява в лицемерие. Прегрешението на Алберих е било единствено срещу самия него, а ако Вотан вземе пръстена, неговото прегрешение  ще бъде срещу всичко съществуващо. Вотан изтръгва пръстена от Алберих, който го проклина да носи страдание и смърт на притежателите си, докато всички останали изгарят от завист.

Фрая се връща с великаните, възвръщайки силата на боговете. Фазолт не желае да я върне и поръчва златото да бъде натрупано така, че да скрие Фрая от погледа му. Към купчината трябва да бъде добавен и магическият шлем. Фазолт извиква, че все още може да види очите на Фрая и Фафнер иска пръстена на пръста на Вотан да се използва за запушване на тази последна пролука. Логе казва, че Вотан възнамерява да го върне на рейнските дъщери. Вотан настоява да го задържи. Великаните решават да си тръгнат с Фрая, когато се появява Ерда, богинята на земята. Тя предупреждава Вотан за проклятието върху пръстена и казва, че за боговете се съмва мрачен ден: той трябва да отстъпи пръстена.

Ерда изчезва и Вотан се съгласява да предаде пръстена. Фрая е освободена. Фафнер и Фазолт се скарват за подялбата на съкровището. Когато Фазолт грабва пръстена, Фафнер го убива. Вотан е ужасен от силата на проклятието върху пръстена.

Донер призовава буря, за да прочисти въздуха. Мост от дъга отвежда боговете към новата им крепост, на която Вотан дава името Валхала (зала на убитите). Докато боговете крачат към нея, Логе размишлява, че те вървят към собственото си разрушение. Вотан не желае да слуша оплакването на рейнските дъщери за загубеното им злато.

 

„ПРЪСТЕНЪТ НА НИБЕЛУНГА” – Рихард Вагнер
Постъновъчен екип:

Режисьор - Пламен Карталов

Художник - Николай Панайотов

Режисьор мултимедия - Вера Петрова

Художник мултимедия - Георги Христов

Хормайстор - Виолета Димитрова

Художествено осветление - Андрей Хайдиняк

Музикална Подготовка - Рихард Тримборн

Новини и събития