ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕМИЕРИ НА „КНЯЗ ИГОР”

Първата е на 29 септември 1922 година за откриването на сезона, в който ще се поставят още: „Севилският бръснар”на Росини, „Продадена невеста” на Сметана и ще се състои абсолютната премиера на „Запустялата воденица” на родоначалника на българската опера Маестро Георги Атанасов.

По повод „Княз Игор” главният диригент Моисей Златин успява да убеди Министерството на народното просвещение / то ръководи и културата тогава / да увеличи щата на хора до 67 певци. Между новоназначените хористи изпъкват младите и гласовити : Михаил Попов, Георги Хинчев / бащата на диригента Борис Хинчев/, Катя Спиридонова, Дора Паспалева, Люба Кръстева, които по-късно ще станат солисти и при това водещи. По това време е назначена за хористка и Злата Божкова / алт/, оставила ни безценни спомени за онези пионерски години:

„Първият ми работен ден започна в една августовска сутрин с репетиция на алтите, провеждана от главният диригент Моисей Златин. Гледам възнисък мъж, закръглен, с голяма гола глава, очила и руси мигли. Покани ме да седна много близо до него, дадоха ми нотите на „Княз Игор” и Златин продължи работата си. Чистата, ясна дикция и ритмичност бяха неговите основни изисквания по отношение на музикалното изпълнение, но за постигането им той не се доверяваше никому, дори на хормайстора! Сам изработваше заучаването поотделно с всяка партия. Дисциплината, която Моисей Златин поддържаше на всичките си репетиции, не даваше възможност за никакво отпускане. Не позволяваше дори и кашлиците. Преди да стане диригент, като дългогодишен главен корепетитор в Императорската опера в Русия / бел моя О.Ст. в миналото много от диригентите у нас са били първо корепетитори и хормайстори преди да им се даде палката, а сега стават диригенти направо от студентската скамейка, без никакъв опит и достатъчно знания!/, Златин познаваше основно изискванията на певческото изкуство и насочваше нашите певци към най-високи художествени резултати. Той окончателно ликвидира дилетантщината в нашата Народна опера и постави на първи план музикалната прецизност, хармоничното и точното съчетание  на всички отделни елементи в оперното представление. С това Златин положи основите, които дадоха по-късно възможност на световни диригенти като Исай Добровен , Емил Купер, Еджицио Масини и Херман Щанге да издигнат нашата опера на още по-голяма висота...Премиерата беше цяло тържество, повторено четири пъти при премиерни цени. Накрая Златин каза само една дума: „Молодци!”, но тя значеше твърде много. Заслуга за успеха на „Княз Игор” имаха не само певците-солисти: Констанца Кирова, Надя Свиларова, Петър Золотович, Иван Вулпе, Цветан Каролев, но и пълнозвучният софийски хор, а до голяма степен и младият оперен бален, воден от Анастас Петров...”

Тук ще добавя и имената на главния режисьор Николай Веков и на много талантливия сценограф Александър Миленков. Тук ще отворя една скоба и ще отбележа, че Миленков е авторът на сценографията на 370 постановки на опери, балети, оперети и драматични спектакли, един титаничен труд за българската сцена!

През 1934 година в „Борис Годунов” и „Княз Игор” / в двете басови роли/ гостува триумфално Фьодор Шаляпин. Макар и минал шейсетте, той е в отлична гласова форма и на върха на славата си. Това е един от звездните мигове в стогодишната история на Софийската опера. За публиката това е невиждано събитие, а за състава, ръководен от Златин, дори сценичните репетиции с госта са истинска сензация. На тях се трупа целият персонал на Операта и Драмата, влизат и софийските меломани. Още на репетициите овациите нямат край. На гарата при неговото посрещане и изпращане, не само перонът, но и целият площад отпред е изпълнен от огромна тълпа почитатели, а когато Шаляпин си движи из улиците на София, го следва цяла тълпа!

До 1950 година шедьовърът на Бородин има четири постановки и стотици представления, в които се изявяват нашите най-добри певци от епохата: Михаил Попов, Димитър Кожухаров, Сийка Петрова, Таня Цокова, Катя Георгиева, Надя Свиларова, Иван Хр. Попов, Илия Йосифов...

В следващите постановки блестят имената на Стоян Попов, Сабин Марков, Юлия Винер, Павел Герджиков...

На 2 юли 1999 режисьорът Пламен Карталов осъществява с голям разцмах една мащабна постановка на открито / на площада „Батенберг”, на мястото на бившия мавзолей/. Диригент е Георги Нотев, а хормайстор Виолета Димитрова.

Операта се поставя с успех и на останалите български музикални сцени: Варна / 1952/, Русе / 1971/, Пловдив / 1970/, Стара Загора / 1979/. Български театри я представят неведнъж и на турнета в чужбина. А сред най.-големите съвременни изпълнители на главните басови роли са българите : Борис Христов / за съжаление не пял никога в Софийската опера!/, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Димитър Петков, Стефан Еленков, Орлин Анастасов.

Огнян СТАМБОЛИЕВ

Новини и събития