СЕЛСКА ЧЕСТ - ИСТОРИЯ НА СЪЗДАВАНЕ И СЪДЪРЖАНИЕ

Селска чест

Опера в едно действие

Музика – Пиетро Маскани

Либрето – Гуидо Менаши и Джовани Тарджони-Тоцети

По новелата и пиесата от Джовани Верга

Първо представление в театър „Костанци” в Рим, на 17 май, 1918

През 1888 година италианско издателство обявява конкурс за едноактна опера. Кандидатстват седемдесет и три творби, печели „Селска чест”, която Маскани е композирал за осем дни. Това е първата му реализирана опера. Той е само на двадесет и една години и макар че написва още четиринадесет опери, никога не достига първия си успех.

Операта е изпълнена със силни страсти. Тя трае само малко повече от час, но историята се разгръща без прибързване или заплитане. Маскани успява да вмести – за да постигне колорит и атмосфера – четири хора и знаменитото интермецо. Либретото, основано на новела, е изключително стегнато – такава е и музиката на Маскани. Ариите са целенасочени, хоровете не се проточват.

ПРЕЛЮДИЯ

Това е музика от операта, с изключение на серенадата, която Туриду пее зад завесата. Серенадата е за Лола, жената на Алфио, и предвещава предстоящата трагедия.

СЪДЪРЖАНИЕ

Действието се развива в сицилианско село, сутринта на Великден, около 1880 година.

Селски площад. От едната страна е църквата, от другата – винарната и домът на Мама Лучия. Денят едва започва.

Селяните възпяват пролетта, сезона на любовта. Сантуца пита мама Лучия: “Dov’ Turridu?” („Къде е Туриду?”). Мама Лучия нервно твърди, че не знае. Не искам неприятности, настоява тя. Накрая казва, че Туриду е отишъл в съседен град да купи вино. Сантуца не вярва. Той е бил видян в селото. Лучия се стъписва. Тя кани Сантуца в къщата си, но Сантуца отказва: “Sono scomunicata” („Отлъчена съм”). Според местния морален закон тя не трябва да прекрачва прага ѝ. Мама Лучия се досеща за причината.

В този момент се появява Алфио. Алфио е колар. В своята ария той описва живота си, коня, звънчетата на сбруята, прибирането у дома след работа. Селяните му завиждат за свободата и пътуванията.

Алфио иска от Мама Лучия специално вино, но тя му казва, че Туриду е отишъл в съседен град да купи от него. Не е така, отговаря Алфио, той току-що го е видял край дома си. Алфио си тръгва, оставяйки Мама Лучия разтревожена.

Селяните пеят великденски химн, чийто припев е “Il Signor non morto” („Господ не е мъртъв”). “Allelulia”.

Мама Лучия разпитва Сантуца за Туриду.

Сантуца ѝ напомня: “Voi lo sapete” („Вие знаете”). Туриду и Лола са били някога сгодени, но когато се връща от армията, Лола вече е омъжена и той се насочва към Сантуца. Тя възкликва страстно: “L’ amai” („Обичам го”). Лола обаче отново го примамва, оставяйки Сантуца без любов и чест: “Io piango” („Аз плача”). Мама Лучия е ужасена и не иска да слуша повече. В отчаянието си Сантуца ридае: “Io son dannata” („Прокълната съм”). Тя призовава Мама Лучия да се моли за нея по време на църковната служба.

Туриду пита Сантуца защо не отива в църквата. Сантуца не обръща внимание на въпроса му и казва, че трябва да му съобщи нещо. Опитва се да го предупреди, че Алфио го подозира, но това му прозвучава като проява на ревност и той я обвинява, че тя го следи. “Lasciami” („Остави ме”), отблъсква я той. Тя настоява, че той обича Лола: “L’ami” („Обичаш я”). Той отрича. Хладно ѝ казва да се съвземе. Тя с болка му признава, че не може да се овладее – тя го обича. Двамата спират рязко, когато чуват Лола в далечината.

Лола пее лека и закачлива ария. Спира, когато ги вижда. Пита за Алфио и когато разбира, че той не е наблизо, кани Туриду да отиде на църква с нея. Той е смутен и объркан. Сантуца го моли да остане. Лола насмешливо вдига рамене и влиза в църквата сама.

Туриду се обръща гневно към Сантуца: “Va” („Върви си”), но тя го моли да остане: “Rimani, rimani ancora” („Остани, остани още”). Той отново я обвинява, че тя го следи – дори и на входа на църквата. Вбесена, Сантуца го заплашва: “Bada” („Стига”). Той я поваля на земята и тя го проклина. Туриду влиза в църквата след Лола.

Алфио влиза, търсейки Лола, за да отидат на църква. Сантуца яростно му казва, че Лола е влязла в църквата с Туриду и че двамата я мамят. Алфио отначало не ѝ вярва, но после се убеждава в това, което тя му разкрива и се заклева да отмъсти на влюбените.

ИНТЕРМЕЦО

Службата свършва и селяните пеят как ще се приберат у дома – “A casa”.

Туриду запява весела песен – бриндизи (наздравица) – и селяните се присъединяват към него. Великден е, празник.

Туриду предлага на Алфио чаша. Алфио отказва, като на висок глас казва, че може и да е отровна. Става ясно, че той предизвиква Туриду и жените отпращат набързо Лола. Алфио пита, дали Туриду е готов за двубой – “or ora” („сега?”) – и Туриду отговаря веднага – “or ora”. Според стар сицилиански обичай двамата се прегръщат и той ухапва Алфио за дясното ухо – знак за предстоящ дуел. За момент се пита, изпълнен със съжаление, какво ще стане със Сантуца, но после я забравя и се обръща към Алфио, който студено отминава, подхвърляйки, че го чака.

Изпълнен с мрачни предчувствия Туриду отива при Лучия. Виното, казва й той, е малко силно и затова ще излезе да се поразходи. Но ако не се върне, нека тя да бъде като майка на Сантуца, за която той е обещал да се ожени. Лучия не може да разбере защо той говори така странно.

Туриду отново отдава настроението си на виното. Иска една целувка – “un bacio, un altro bacio” („целувка, още една целувка”), като моли майка си да се грижи за Сантуца. Изтичва навън, извиквайки “addio” („сбогом”). Лучия започва да се досеща за истината. Обзета от ужас, Сантуца се втурва след него…

Отдалеч се чува женски писък – Туриду е убит…

Алфио е отмъстил за поруганата си чест.

(Джордж Мартин, „Пътеводител за операта”)

Новини и събития