АИДА - Опера от Джузепе Верди

08.06.2018 19:00

Голяма сцена Вход: ул. „Врабча” № 1. Времетраене 3:15
Антракти 1
09.06.2018 19:00

Голяма сцена Вход: ул. „Врабча” № 1. Времетраене 3:15
Антракти 1
10.06.2018 16:00

Голяма сцена Вход: ул. „Врабча” № 1. Времетраене 3:15
Антракти 1

Kопродукция с Арена ди Верона

Любов или вярност – коя от двете ще надделее във фаталната безизходица?

Аида, поробената в Египет етиопска принцеса, е безнадеждно увлечена в своя завоевател  Радамес. В центъра между воюващите народи, тя е изправена пред невъзможен избор. Дали да предаде Радамес, за да защити своята родина?

Или да предаде себе си, изцяло на любовта?

Тази опера със сигурност не е от най-лошите ми”, без никаква капка на престорена скромност, отбелязва Верди европейската премиера на „Аида” в „Ла Скала” през 1872г.

Пет години по-рано, през 1867г. парижката „Гранд опера” поставя премиерата на неговия „Дон Карлос”.  Творбата има голям успех, но у Верди тя оставя по-скоро лоши спомени с множеството неуредици от всякакъв характер предшестващи постановката.

Но има и един особено позитивен аспект, и това е запознанството на Верди с Камий Дю Локл,  един от либретистите на „Дон Карлос”. Той, заедно с Едуард Мариет, изтъкнат френски историк и египтолог, с Антонио Гисланцони, известен поет и журналист, както и самия Верди, образуват ядрото, което формира идеята, идваща от притчата за Етиопската принцеса Аида,  разчетена от древен папирус, до съставянето на сценария, на текстовете в проза и стихове, и накрая до премиерата на 24 декември 1871г. в скоро построения оперен театър в Кайро.

И въпреки обилната кореспонденция между тях, някои съществени моменти от генезиса на творбата, тънат в мистерия!

Каква е ролята на Исмаил паша, кедифа на Египет? Негова ли е заслугата за идеята, след като имено той, при един от ранните си военни походи до Судан чува за първи път историята на Аида. Не са ли многократните, и в същото време безуспешни, негови опитите да привлече именно Верди да напише опера за откриването на Суецкия канал, както и за откриването на операта в Кайро, построена от италиански архитекти година по-рано. Мнозина отричат заслугине му  за създаването на операта, като изтъкват обстоятелството, че Дю Локл, като директор на Опера Комик в Париж вече е сторил необходимото да спечели Верди за каузата на Аида, но справедливостта изисква да признаем приноса на Исмаил паша.

Пол Дранет, директор на операта в Кайро, поставя ударението върху избора на Верди, което го причислява към групата на сподвижниците. Впрочем, той кани Верди да напише тържествен химн за откриването на операта в Кайро, Верди учтиво отказва, но освен извиненията, недвусмислено посочва, че писането на „протоколна” музика, не е в неговите обичаи!

Между посветените, без колебание можем да включим съпругата на Верди, Джузепина, известните изпълнителки Тереза Столц и Мария Валдман, диригента Франко Фачо, и разбира се Джулио Рикорди, издателя на Верди,  един от най-близките му приятели.

В средата на 1870г.  Верди започва композрането на творбата, а в средата на декември, тя вече е готова и започва усилената подготовка за премиерата. Френско-пруската война отлага с шест месеца представлението, но през това време работата не спира: костюмите се шият в едни от най-известните парижки ателиета, най-добрите работилници изработват декорите, специална манифактура проектира и създава нов модел тромпети, известни по късно като „Аида-тромпети” в А и В.

Кореспонденцията между всички ангажирани, транспорта, въобще цялата логистика, при онова равнище на комуникации, учудва с резултата.

Цялата тази серия от забележителни събития и срещи от 1868г. в Кайро, води до премиерата през 1871г., до кулминацията в Милано през 1872г., до „Божественият” апогей през 1880г. в Парижката опера, и спокойния завършек на това дело в зимното жилище на Верди в Генуа през 1891г., когато той резюмира последната страница на това знаменито дело.

Томас Ман отбелязва че, има хора, които инстинктивно усещат отреденото им дълголетие и разполагат с времето, така че да постигнат онова, което търсят. Верди без съмнение е имал този усет, дотолкова, че спокойно да обмисля своите планова и идеи, да се връща, да ги преосмисля, дори да забрави нотния лист за десетилетия.

Но дали е имал усещането за своето величие?

 

„Аида” опера в четири действия


Първо действие
Първа картина
Зала в двореца на фараона в столицата на Египет - Мемфис. Рамфис известява на Радамес, че войната с Етиопия е неизбежна. Радамес се надява да бъде избран за военачалник на египтяните. Мечтае да се завърне от бойното поле като победител, за да освободи своята любима – робинята Аида. Нейният баща – царят на Етиопия е нахлул в Египет, за да освободи дъщеря си от робство. Аида е влюбена в Радамес.
Идва Амнерис. Дъщерята на фараона също обича храбрия войн. Подозира обаче, че сърцето му принадлежи на друга. Когато Аида се появява. Амнерис забелязва, че Радамес е смутен. Пристига фараона заедно с върховния жрец Рамфис. Пратеник обявява, че етиопците предвождани от своя цар са нахлули в Египет. Фараонът възвестява началото на войната, а Радамес е избраникът на богинята Изида да бъде начело на армията.
Разкъсвана между любовта си към Радамес и верността към своя народ, Аида моли боговете да й изпратят смърт…

Втора картина
В храма. Върховната жрица моли вездесъщия бог Ра да отреди победа на египетските войни. Рамфис, обкръжен от жреците, връчва свещения меч на Радамес.

Второ действие
Първа картина
Стаята на Амнерис. Дъщерята на фараона с помощта на робините си се готви да посрещне победителя Радамес. Когато Аида идва, Амнерис заповядва на всички да излязат. За да изпита чувствата на своята робиня, тя казва, че Радамес е загинал в битката. Аида не успява да издържи на изпитанието и признава за любовта си към младия войн. Изгаряща от ревност, Амнерис обмисля план за отмъщение.

Втора картина
Радамес и войните му влизат триумфално в Тива. Фараонът на Египет обявява,че Радамес може да поиска каквато пожелае награда за победата. Етиопските пленници идват и Амонасро е сред тях.
Аида се втурва към баща си , но той не разкрива своята самоличност.
Те молят фараона за милост. Народът обаче иска тяхната смърт. Радамес се застъпва за пленниците. Фараонът го обявява за свой наследник и му предлага ръката на дъщеря си.

Трето действие
На брега на Нил, близо да храма на Изида. Аида чака Радамес, според тайната им уговорка. Амонасро се появява внезапно и настоява дъщеря му да научи от своя любим за разположението на египетската армия. Аида отказва, а Амонасро я проклина. Идва Радамес. Етиопската принцеса, разкъсвана от противоречиви чувства го моли да избягат. Младият войн отказва, но издава тайната откъде ще преминат неговите войски. Амонасро това и чака. Излиза от скривалището и назовава своето име. С ужас Радамес разбира, че неволно е станал предател. Виковете привличат вниманието на Рамфис и Амнерис. Те заповядват на стражата на залови Радамес. Аида и баща й успяват да избягат.

Четвърто действие
Първа картина
Зала в храма, пред входа на подземието. Амнерис предлага на Радамес да се откаже от любовта си към Аида в замяна на свободата си.
Смелият войн обаче не иска спасение на такава цена. Рамфис излиза от подземието и съобщава присъдата: предателят трябва да бъде погребан жив. В пристъп на отчаяние, Амнерис проклина жестоките жреци.

Втора картина
Входът на подземието на гробницата е зазидан. Радамес си припомня щастливите мигове с Аида. Внезапно от тъмнината се появява етиопската принцеса. Тя се е промъкнала незабелязано, за да сподели съдбата на своя любим. Горе, в храма, потънала в скръб Амнерис горчиво оплаква изгубената си любов.

Новини и събития