СПЯЩАТА КРАСАВИЦА - балет от Пьотър Илич Чайковски

24.02.2018 19:00

Голяма сцена Времетраене 2:45
Антракти 1
25.02.2018 16:00

Голяма сцена Времетраене 2:45
Антракти 1

 Новини и събития



Мария Илиева - Биография


 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 


История на създаването
на „Спящата красавица”

Тринайсет години разделят премиерата на „Лебедово езеро” от първото представление на „Спящата красавица”. В творчеството на Чайковски няма друг случай две произведения от един и същи жанр да са написани с толкова голяма разлика във времето. Причината за това е провалът на първата постановка на „Лебедово езеро”, но това за щастие не повлиява на интереса на композитора към балетния жанр. Чайковски споменава неведнаж, че има намерение да напише балет. Няколко пъти се връща към идеята си за балет по приказката от неговото детство „Ундина”, но така и не осъществява докрай своя замисъл.

Чайковски е поканен от директора на Имперския театър в Санкт Петербург, Иван Всеволожски – датата е 25-ти май 1888 год., с предложение да напише музиката на балета „Спящата красавица” по приказката на Шарл Перо. „Искам да направя мизансцена в стил Луи XIV. Тук може да се разиграе музикалната Ви фантазия и да съчините мелодия в духа на Люли, Бах, Рамо и пр. В последното действие задължително ще е нужен кадрил от всички приказки на Перо – тук трябва да са и Котаракът в чизми, и Палечко, и Червената шапчица...” Чайковски възторжено прегръща идеята.

Всеволожски работи върху либретото заедно с балетмайстора Мариус Петипа. Кралят според замисления мизансцен получава името Флорестан XIV. Докато пише музиката Чайковски също е в непрекъснат контакт с Петипа. Мариус Петипа написва на Чайковски много подробен списък с напътствия за своите музикални изисквания. Чайковски работи бързо върху новия балет в дома си във Фроловск, където през зимата на 1888 г. нахвърля първоначалните музикални скици и от 30 май 1889 започва работа по оркестрацията.

Завършва огромната партитура на балета през месец август.

Премиерата на балета „Спящата красавица” е в  Мариинския театър в Санкт Петербург на 15-ти януари, 1890. Постановката е подготвена много грижливо – с богата сценография, привлечени са най-добрите солисти на театъра.

Публиката посреща с огромен интерес „Спящата красавица”. Чайковски признава, че от творбите му само операта „Евгени Онегин” е имала такъв успех. Около представлението се създава истинска психоза. Търговци на черно изкупуват всички билети, за да ги продават на двойни цени. Вместо поздрав хората се питат: „Гледахте ли „Спящата красавица”? Клавирът на балета се преиздава няколко пъти. Духовите оркестри и забавните състави изпълняват откъси от творбата.
Само за няколко сезона  „Спящата красавица” се изнася над 160 пъти на сцената на Мариинския театър.

Чайковски умира през 1893. До 1903 "Спящата красавица" е вторият от най-популярните балети в репертоара на Имперския балет.
Балетните спектакли, представяни в «Ла Скала" в Милано, не показват голям интерес към този балет, и едва когато през 1921 г. балетът е представен в Лондон от трупата на Дягилев, „Спящата красавица” влиза трайно в класическия репертоар на световните театри. През 1999 г. Киров балет възстановява първоначалната оригинална версия на балета от 1899 г., включително възстановка на оригиналната сценография и костюмите.

"Спящата красавица" е най-дългият балет на Чайковски, който продължава почти четири часа. Почти винаги балетът е представян в съкратен вариант.
В България "Спящата красавица" е едно от първите заглавия поставени в София още в зората на българския балет – премиерата е на 25 февруари 1938 година. Хореографията е на Макс Фроман, сценографията на Евгений Ващенко, дирижира Асен Найденов.


Сюжет


Първо действие

Първа картина

В двореца на крал Флорестан XIV има голямо празненство по случай кръщенето на новородената им дъщеря Аврора. Присъстват много гости. Кръстницата на Аврора – Фея Люляк е довела със себе си добрите  феи, за да поднесат своите дарове. Малко преди тя да поднесе и своя дар на принцесата, Церемониалмайсторът  изплашен съобщава, че е забравил да покани Фея Карабос , която вбесена и обидена идва към двореца. Всички се ужасяват, защото познават нейния гняв. Кралят и Кралицата ѝ се извиняват, но тя е непреклонна– Аврора ще бъде умна и красива, но при първото си убождане от игла ще заспи вечен сън. Присъстващите са отчаяни. Фея Люляк не може да отмени проклятието, но се опитва да го смекчи -  принцесата ще бъде в плен на съня до мига, в който един прекрасен принц ще я събуди с целувка. Карабос си тръгва, Кралят е отчаян и заповядва повече никога в кралството да не се използват никакви игли!

Втора картина

В кралския палат предстои голям празник – осемнадесетия рожден ден на Принцесата. Проклятието на злата фея не се е сбъднало. Въпреки  строгата заповед никой да не носи нищо остро, в двореца слугините са „забравили” да оставят вкъщи плетките. Церемониалмайсторът е в ужас и ги арестува. Приближават се кралят и кралицата и макар да са изплашени,те прощават на жените, тъй като днес е голям празник за кралството. Започва тържеството, на което са поканени принцове, надяващи се на вниманието на принцесата. Влиза Аврора с придворните си и пажове. Танцувайки тя забелязва старица, която държи вретено. Принцесата го взима и играе с него. Внезапно спира, а от ръката ѝ капе кръв – без да забележи се е убола. Тя пада и се унася в сън. Всички са вцепенени, а старицата хвърля дрипите. Оказва се, че това е злата Карабос. Идва Фея Люляк и приспива всички.

Второ действие

Трета картина

След много години. Принц Дезире и неговата свита  се веселят в гората преди да продължат с ловуването. Принцът трябва да избере своята годеница измежду дамите, които го придружават, но сърцето му е свито. Ловците продължават да търсят дивеч, но принцът остава. Пред него се появява Фея Люляк. Тя му показва образа на Аврора и той се влюбва в принцесата. Дезире умолява феята да му помогне да намери своята любима и тя го повежда със себе си към омагьосаното кралство на Флорестан.

Четвърта картина

В двореца. Всички спят непробудно само Карабос и пажовете ѝ играят зловещи танци. Идва Фея Люляк и я пропъжда. Кръстницата на Аврора въвежда принц Дезире, който разгонва злите сили, след което се приближава до принцесата и нежно я целува. Магията е развалена и всички се пробуждат. Принцът иска от крал Флорестан ръката на Аврора. Кралят дава благословията си.

Пета картина

Празник в двореца. На сватбата на принцеса Аврора и принц Дезире са поканени, феи и много приказни герои. Те поднасят своите поздравления и не спират да танцуват. Всички са радостни. Проклятието вече не тегне над принцесата и тя е щастлива.

Снимки: Виктор Викторов

Новини и събития