ПЛАМЕН КАРТАЛОВ завършва Държавната музикална академия, по-късно специализира оперна режисура в Германия и кинорежисура в Националната академия за театрално и филмово изкуство в София. Новаторският му размах покрива широк диапазон от стилове и автори. Още като студент в София основава първия камерен оперен театър (сега Камерна опера – Благоевград), с основно предназначение за лабораторно вникване и интерпретация в жанра на малката оперна форма. Пламен Карталов създава впечатляващи със сценичната си интерпретация произведения от български композитори Панчо Владигеров, Любомир Пипков и Иван Спасов. Запомнящи са грандиозните зрелищни постановки на открито – “Ивайло” от Марин Големинов и “Цар Калоян” от Панчо Владигеров, поставени на “Сцената на вековете” на историческия крепост “Царевец” във Велико Търново, на същото историческо място, където се развива оперното действие. Превръща най-големия столичен площад в сцена за оперни спектакли на открито (”Аида”, “Атила”, “Кармен”, “Княз Игор”, “Турандот”, “Севилският бръснар”, “Сватбата на Фигаро”, “Цар и дърводелец”, “Мадам Бътерфлай” и др.) и създава фестивала “Опера на площада”. Не случайно във вестник “Капитал” пише, че “ако някой притежава таланта да превърне операта в истински празник, това безспорно е Пламен Карталов. Спектаклите му промениха отношението на столичани към нея. За тях вече тя не е единствено изкуство само за избрани.” През есента на 2008 година възстановява уникалната „Сцена на вековете”, като поставя на открито Пучиниевата опера „Турандот”. Като директор на Софийската опера и балет създава най-ефективна творческа и продуктивна организация за самофинансиране на принципа на международно сътрудничество и копродукции. Под негово ръководство за първи път и с огромен успех, Националната опера се представи в Бразилия и в Япония. През месец октомври 2008 година Софийската опера гостува за четвърти път в Япония с новите постановки на Пламен Карталов „Бал с маски” и „Турандот”. Показва се нов стил на национален оперен театър с постановките “Турандот”, “Джоконда”, “Дон Карлос”, „Риголето” и „Бал с маски”, които се оценяват от критиката и публиката като едни от най-добрите постижения представяни в Япония. Като режисьор гостува в САЩ, Египет, Австралия, Гърция, Кипър, Малта, Сърбия, Хърватска, Македония, Румъния, Полша, Чехия, Унгария, Турция, Германия, Швейцария, Има принос за професионалното израстване и международната кариера на много млади артисти. Заедно със световноизвестния бас Борис Христов основава Българската академия за изкуство и култура в Рим. Провежда майсторски класове в различни страни. Професор по режисура и актъорско майсторство Многократно е канен за жури на авторитетни международни конкурси за млади оперни певци. Участва в европейски конференции с доклади по творчески, организационни и управленски въпроси на оперния театър. Удостояван е с награди, между които: “Кристална лира” на Съюза на музикалните и танцови дейци в България, годишните награди на БНР и Столична община, „Златна книга” на Европейския форум на експертите, “Златна муза” (Русия), Златен медал на фондацията “Роза Понсел” (САЩ), Наградата на Националния театър на Белград за най-добра режисура за 2003/2004 за постановката му на “Любовен еликсир” на Доницети, и др. Носител е на държавното отличие орден „Кирил и Методи” Първа степен и огърлие и на най-големия правителствен бразилски орден “Рицар на южния кръст”. Автор е на книгата “Янините девет братя” опера от Л. Пипков. “Режисьорски проекции” – резултат на задълбочени проучвания върху един от шедьоврите на българската музикално сценична класика. В последните сезони поставя на сцените на Словенския национален театър в Марибор “Вълшебната флейта”, “Кандид”, “Набуко”, “Хофманови разкази”, “Княз Игор”, “Севилският бръснар”, “Селска чест” и “Палячи”, като неговите постановки гостуват на международен музикален фестивал в Любляна . През 2006 година Словенската опера – Марибор гостува с неговата постановка на операта “Лакме” за първи път в Япония – на фестивала в Осака. В Кипър поставя “Палячи”, в Нови сад - “Лучия Ди Ламермур”. В Белград - “Прилепът” и “Палячи”. През 2005 година в Скопие Пламен Карталов пожъна поредния си режисьорски успех със световната премиера на македонската опера с библейски сюжет “Лидия от Македония” на композитора Ристо Аврамовски. Международната критика оценява режисьорската работа на Пламен Карталов като “новаторска”, “водеща”, “бляскава”, “фантастична”.
ПЛАМЕН КАРТАЛОВ завършва Държавната музикална академия, по-късно специализира оперна режисура в Германия и кинорежисура в Националната академия за театрално и филмово изкуство в София. Новаторският му размах покрива широк диапазон от стилове и автори. Още като студент в София основава първия камерен оперен театър (сега Камерна опера – Благоевград), с основно предназначение за лабораторно вникване и интерпретация в жанра на малката оперна форма. Пламен Карталов създава впечатляващи със сценичната си интерпретация произведения от български композитори Панчо Владигеров, Любомир Пипков и Иван Спасов. Запомнящи са грандиозните зрелищни постановки на открито – “Ивайло” от Марин Големинов и “Цар Калоян” от Панчо Владигеров, поставени на “Сцената на вековете” на историческия крепост “Царевец” във Велико Търново, на същото историческо място, където се развива оперното действие. Превръща най-големия столичен площад в сцена за оперни спектакли на открито (”Аида”, “Атила”, “Кармен”, “Княз Игор”, “Турандот”, “Севилският бръснар”, “Сватбата на Фигаро”, “Цар и дърводелец”, “Мадам Бътерфлай” и др.) и създава фестивала “Опера на площада”. Не случайно във вестник “Капитал” пише, че “ако някой притежава таланта да превърне операта в истински празник, това безспорно е Пламен Карталов. Спектаклите му промениха отношението на столичани към нея. За тях вече тя не е единствено изкуство само за избрани.” През есента на 2008 година възстановява уникалната „Сцена на вековете”, като поставя на открито Пучиниевата опера „Турандот”. Като директор на Софийската опера и балет създава най-ефективна творческа и продуктивна организация за самофинансиране на принципа на международно сътрудничество и копродукции. Под негово ръководство за първи път и с огромен успех, Националната опера се представи в Бразилия и в Япония. През месец октомври 2008 година Софийската опера гостува за четвърти път в Япония с новите постановки на Пламен Карталов „Бал с маски” и „Турандот”. Показва се нов стил на национален оперен театър с постановките “Турандот”, “Джоконда”, “Дон Карлос”, „Риголето” и „Бал с маски”, които се оценяват от критиката и публиката като едни от най-добрите постижения представяни в Япония. Като режисьор гостува в САЩ, Египет, Австралия, Гърция, Кипър, Малта, Сърбия, Хърватска, Македония, Румъния, Полша, Чехия, Унгария, Турция, Германия, Швейцария, Има принос за професионалното израстване и международната кариера на много млади артисти. Заедно със световноизвестния бас Борис Христов основава Българската академия за изкуство и култура в Рим. Провежда майсторски класове в различни страни. Професор по режисура и актъорско майсторство Многократно е канен за жури на авторитетни международни конкурси за млади оперни певци. Участва в европейски конференции с доклади по творчески, организационни и управленски въпроси на оперния театър. Удостояван е с награди, между които: “Кристална лира” на Съюза на музикалните и танцови дейци в България, годишните награди на БНР и Столична община, „Златна книга” на Европейския форум на експертите, “Златна муза” (Русия), Златен медал на фондацията “Роза Понсел” (САЩ), Наградата на Националния театър на Белград за най-добра режисура за 2003/2004 за постановката му на “Любовен еликсир” на Доницети, и др. Носител е на държавното отличие орден „Кирил и Методи” Първа степен и огърлие и на най-големия правителствен бразилски орден “Рицар на южния кръст”. Автор е на книгата “Янините девет братя” опера от Л. Пипков. “Режисьорски проекции” – резултат на задълбочени проучвания върху един от шедьоврите на българската музикално сценична класика. В последните сезони поставя на сцените на Словенския национален театър в Марибор “Вълшебната флейта”, “Кандид”, “Набуко”, “Хофманови разкази”, “Княз Игор”, “Севилският бръснар”, “Селска чест” и “Палячи”, като неговите постановки гостуват на международен музикален фестивал в Любляна . През 2006 година Словенската опера – Марибор гостува с неговата постановка на операта “Лакме” за първи път в Япония – на фестивала в Осака. В Кипър поставя “Палячи”, в Нови сад - “Лучия Ди Ламермур”. В Белград - “Прилепът” и “Палячи”. През 2005 година в Скопие Пламен Карталов пожъна поредния си режисьорски успех със световната премиера на македонската опера с библейски сюжет “Лидия от Македония” на композитора Ристо Аврамовски. Международната критика оценява режисьорската работа на Пламен Карталов като “новаторска”, “водеща”, “бляскава”, “фантастична”.