СЕВИЛСКИЯТ БРЪСНАР

Опера от Росини

Опера от Росини

“Севилският бръснар” Комична опера в две действия от Джоакино Росини Либрето Чезаре Стербини (по едноименната комедия на Бомарше) Действащи лица Граф Алмавива – тенор Доктор Бартоло – бас Розина, негова възпитаница – сопран/мецосопран Фигаро, бръснар – баритон Дон Базилио, учител по музика – бас Фиорело, слуга на Алмавива – тенор/баритон Берта, икономка при Бартоло – сопран/мецосопран Амброджо, слуга при Бартоло – бас Офицер – бас/баритон Време и място на действието – Севиля, Испания, средата на 18. век. Съдържание Първо действие Площадче пред дома на доктор Бартоло, настойник на Розина. Фиорело, слугата на граф Алмавива, събира музикантите, които ще съпровождат серенадата на влюбения си господар. Пристига и Алмавива, но серенадата, с която той ухажва избраницата си, остава нечута. Огорченият граф освобождава музикантите. Идва Фигаро. Графът отдавна го познава и му открива причината за пребиваването си в Севиля. Ловкият бръснар обещава да помогне на Алмавива и да влезе във връзка с красивата Розина. На балкона излиза самата Розина, но зад нея веднага израства фигурата на Бартоло, който неотстъпно я следи. Все пак хитрата девойка успява да пусне на Алмавива писъмце, с което го моли да й открие кой е. Графът се прикрива под измисленото име Линдор. Розина охотно му отговаря, но е принудена да напусне балкона. Граф Алмавива моли Фигаро да му помогне да види отново своята любима и му обещава щедра награда. Фигаро съветва графа да се преоблече като войник и да влезе в дома на Бартоло под претекст, че търси квартира. В дома на Бартоло. Розина пише писмо на своя Линдор. Недоверчивият и мнителен доктор Бартоло иска да разбере дали фигаро е идвал в дома му и за целта подлага на разпит икономката Берта и слугата Амброджо. Обаче те не са в състояние да му отговорят. Фигаро е дал на Амброджо приспивателно, а на Берта – лекарство за кихане. Разяреният Бартоло ги изгонва. Пристига учителят по музика на Розина, продажният и коварен монах Базилио. Бартоло споделя с него намерението си още утре да се ожени за Розина. Базилио му съобщава, че в Севиля се намира граф Алмавива и предлага да пуснат за графа някоя клевета и по този начин да премахнат опасния съперник. Фигаро е подслушал разговора на Бартоло и Базилио и предупреждава Розина, но тя гори от желание да научи нещо за своя Линдор. Фигаро я убеждава, че ще е най-добре да му напише няколко думи, а Розина, “възмутена” от предложението му, в края на краищата му дава ... вече готовото писмо. Влиза Бартоло. Той отново отегчава Розина с недоверчивостта и свадливостта си. В къщата нахлува “пияният” граф Алмавива. Дегизирал се е като кавалерист, който търси квартира. Докторът се опитва да му докаже, че никой няма право да се настани при него, но “войникът” не иска и да знае. На привлечената от шума Розина графът открива, че е Линдор и успява да предаде любовна записка. Когато суматохата достига върха си, пристига Фигаро и уж внася яснота в забърканото положение, а всъщност още повече го заплита. Шумът привлича градския караул. Всички искат да обяснят на офицера какво се е случило. Той иска да арестува “пияния войник”, обаче графът му показва някакъв документ и офицерът почтително отстъпва и козирува. Настава всеобщо изумление. Второ действие Този ден няма никакво спокойствие за доктор Бартоло. Пристига граф Алмавива, преоблечен като дон Алонзо, ученик на дон Базилио, който уж се е разболял и е пратил него за да предаде урока по пеене на Розина. Дон Алонзо лесно спечелва доверието на Бартоло, като му предава писмото на Розина. Розина е възхитена от новия си учител и охотно пристъпва към “урока”. Пристига и Фигаро и за да даде възможност на графа и Розина да си поговорят, иска да обръсне доктор Бартоло. Но най-неочаквано идва “болният” дон Базилио. Фигаро, Алмавива и Розина не позволяват на стария интригант да разобличи мнимия си ученик. С диагноза “скарлатина” и кесия жълтици те го отпращат вкъщи. Бартоло сяда да го бръснат, а дон Алонзо и Розина продължават “урока” си. Въпреки старанията на Фигаро да отклони вниманието на доктора от двамата влюбени, Бартоло разкрива лъжата им и разярен прогонва от дома си мнимия учител и бръснаря. Бартоло изпраща Амброджо да повика дон Базилио, а самият той застава на вратата да пази Розина. Берта, влюбената в господаря си икономка, се утешава с чаша вино в ръка. На сцената се появяват Бартоло и дон Базилио. Оказва се, че Базилио не познава никакъв дон Алонзо, а подозира, че това е бил самият граф Алмавива. Бартоло решава още тази нощ да сключи брак и изпраща да повикат нотариуса, а сам убеждава Розина, че нейният Линдор не я обича и че е агент на Алмавива. Възмутената Розина дава съгласието си и му разкрива плана да я отвлекат в полунощ. Бартоло, уплашен, бърза да повика стражата. Навън се разразява силна буря. Графът и Фигаро влизат в дома на Бартоло, но Розина неочаквано отказва да избяга с тях, като упреква “измамника Линдор” в невярност. Графът й разкрива името си и сдобрилите се влюбени се упътват към вратата, но там се сблъскват с дон Базилио и нотариуса. Находчивият Фигаро веднага намира изход: брачният договор между Алмавива и Розина се сключва веднага там, на място. Дошлият със стража доктор Бартоло е поставен вече пред свършен факт. Не му остава нищо друго, освен да се утеши със зестрата на Розина, великодушно отстъпена му от богатия Алмавива, и с любовта на старата икономка.