Костадин Андреев

Роден на 22 май 1813 г. в Лайпциг, Германия
Починал на 13 февруари 1883 г. във Венеция, Италия



    Германският оперен композитор Рихард Вагнер е една
от най-важните фигури в музиката на деветнайсети
век. Вагнер също така е фигура от решаващо значение
в културната история на деветнайсети век, както
заради своите критически произведения, така и заради
полемичните си текстове, които оспорват
установените вярвания.
Ранни години
Вилхелм Рихард Вагнер е роден на 22 май 1813 г. в
Лайпциг, в семейство от средната класа. Отгледан
заедно с осем братя и сестри, баща му Фридрих починал
малко след раждането на Рихард. Съвсем скоро майка му
Йохана се жени за Лудвиг Гайер. Все още има спор за
това дали Гайер, пътуващ актьор, е, или не е,
истинският баща на Вагнер. Като дете Вагнер показва
малко талант и няма особени интереси, освен за писане
на поезия.
Музикалното обучение на Вагнер до осемнайсетата му
години е до голяма степен оставено на случайността.
После той учи при Теодор Вайнлиг в Лайпциг, в
продължение на една година. Вагнер започва кариерата
си през 1833 г. като хоров директор във Вюрцбург и
композира ранните си работи в имитация на немски
романтични композиции. Лудвиг ван Бетовен (1770-1827)
е негов основен кумир в този момент.
Произведения
Вагнер пише първата си опера „Феите" през 1833 г., но
тя бива поставена едва след смъртта на композитора.
Той е музикален директор на театъра в Магдебург през
периода 1834-36 г., където през 1836 г. е поставена
следващата му работа, „Забранена любов", свободно
основана на „Мяра за мяра" от Уилям Шекспир (1564-
1616). Същата година той се жени за Мина Планер,
певица и актриса, която участва активно в местния
театрален живот.
През 1837 г. Вагнер става първият музикален директор
на театъра в Рига, Русия (сега столицата на Латвия),
където остава до 1839 г. След това той заминава за
Париж, където се надява да се наложи. Докато е там,
развива дълбока омраза към френската музикална
култура, която продължава до края на живота му,
независимо колко често се опитва да постигне успех в
Париж. Именно по това време Вагнер във финансово
отчаяние продава либретото за „Летящият холандец"
на Парижката опера, за да бъде използвана от друг
композитор. Вагнер по-късно пише музика по друг
вариант на тази легенда.
Вагнер се връща в Германия и се установява в Дрезден
през 1842 г., където отговаря за музиката за придворния
параклис. „Риенци", голяма опера в имитация на
френския стил, се радва на скромен успех. През 1845 г.
„Танхойзер" има премиера в Дрезден и се оказва първия
безспорен успех в кариерата на Вагнер. През ноември
същата година той завършва поемата за „Лоенгрин"
и в началото на 1846 г. започва композирането на
музиката. По време на работата над „Лоенгрин" Вагнер
е запленен от скандинавските предания и прави планове
за своята тетралогия (поредица от четири драми)
„Пръстенът на нибелунга". През 1845 г. той подготвя
либрето за първата по реда на създаването драма от
тетралогията, „Смъртта на Зигфрид", която по-късно
става „Залезът на боговете".
Години на изгнание
През 1849 г. Вагнер е принуден да избяга от Дрезден след
революцията от 1848 г., която остава неуспешен бунт
срещу монархията в Германия. Той се установява в
Швейцария, на първо време в Цюрих и след това близо
до Люцерн. Той остава в Швейцария през голяма част
от следващите петнайсет години, без постоянна
трудова заетост, прогонен от Германия и без достъп
до немския театрален живот. През това време работи
по „Пръстенът" - това доминира в творческия му
живот през следващите две десетилетия.
Първата постановка на „Лоенгрин" се осъществява във
Ваймар през 1850 г. под ръководството на Ференц Лист
(1811-1886) - самият Вагнер вижда „Лоенгрин" едва
през 1861 г. Също през 1850 г. е публикувана една от
най-спорните брошури на Вагнер, „Еврейството в
музиката", в която той жестоко напада самото
съществуване на еврейски композитори и музиканти,
особено в германското общество.
През 1853 г. Вагнер официално започва да композира
„Рейнско злато"; приключва партитурата следващата
година и после се заема сериозно с „Валкюра", която е
завършена през 1856 г. По това време той замисля
написването на драмата „Тристан и Изолда". През
1857 г. композира второто действие на „Зигфрид" и се
отдава изцяло на „Тристан". Тази творба е завършена
през 1859 г., но е поставена в Мюнхен едва през 1865 г.
Последни години
През 1860 г. Вагнер получава разрешение да се върне
в Германия (с изключение на източната област
Саксония). Той получава пълна амнистия през 1862 г..
През същата година започва музиката за
„Нюрнбергските майстори певци", първоначално
замислена още през 1845 г. Операта е завършена през
1867 г., а премиерата е в Мюнхен през следващата
година. Едва тогава той подхваща отново „Пръстенът"
и започва работа по третото действие на „Зигфрид",
което е завършено през септември 1869 г.; същия месец е
и първото изпълнение на „Рейнско злато". Музиката
за „Залезът на боговете" Вагнер пише през 1869-1874 г.
Първото представяне на целия цикъл „Пръстенът"
(„Рейнско злато", „Валкюра", „Зигфрид" и „Залезът на
боговете") е осъществено във Фестивалния театър,
храма, който Вагнер построява за себе си в Байройт,
през 1876 г. - повече от три десетилетия, след като
идеята за него му хрумва за пръв път. Той завършва
последната си драма „Парсифал" през 1882 г. Вагнер
умира на 13 февруари 1883 г. във Венеция, и е погребан
в Байройт.



Аз отново се оказах на легло и когато най-накрая оздравях, бях
така изпълнен с ярост най-после да приключа с партитурата на моята
Валкюра, от чието завършване бях възпрепятстван почти цяла година,
че бях спрял да пиша писма. Наистина, колкото човек остарява - особено
в сетивата и разума си, - толкова повече светът на нашите всекидневни
преживявания се свива до едно абсолютно нищо; онова, което човек все
още изпитва, е толкова вътре в душата му, че в крайна сметка е почти
невъзможно да бъде предадено... Остават за споделяне само случки, намерения
и предприети стъпки, а в това отношение настоящият ми живот е толкова
беден, колкото - в контраст на това - може би моите творби, изцедили
всичко от мен, ще бъдат още по-богати... На целия свят, доколкото той се
интересува от мен, аз наистина мога да посоча само моите творби -
нямам нищо друго, което да му предложа.
Ако прелистиш отново поезията на "Валкюра", ще откриеш в нея
изразен такъв връх на страдание, болка и отчаяние, че музиката към нея е
за мен неизбежно творческо предизвикателство - никога повече не бих могъл
да създам нещо подобно. Когато бъде готова, като художествена творба,
тогава много в нея ще бъде съвсем различно и тя ще доставя наслада, макар
че всъщност е създадена от чисто отчаяние. Но - ще видим!
Рихард Вагнер в писмо до Фердинанд Прегер, 28 март 1856 г.__