ДОН КАРЛОС

Опера от Джузепе Верди

На 7 април 2012 г., събота от 19.00 ч. Софийска опера и балет представя операта „Дон Карлос" от Дж. Верди.

За първи път в ролята на Дон Карлос ще се изяви тенорът ДАНИЕЛ ДАМЯНОВ,

а партията на Родриго, Маркиз Поза ще изпълни ЕВГЕНИЙ АЛЕКСИЕВ, певец, чиято кариера се развива предимно във Франция.






Участват още изтъкнатите български певци

СВЕТОЗАР РАНГЕЛОВ /Крал ФилипII/, РАДОСТИНА НИКОЛАЕВА /Елизабет/, ИВАНКА НИНОВА /Еболи/, ДИМИТЪР СТАНЧЕВ /Великият инквизитор/ и др., оркестър и хор на Софийска опера и балет, под диригентството на ГРИГОР ПАЛИКАРОВ.

Режисьор на спектакъла е ПЛАМЕН КАРТАЛОВ, сценография - ЛЮБОМИР ЙОРДАНОВ, костюми -  ДАНИЕЛА ЙОРДАНОВА.

Биография на Евгений Алексиев

 Евгений Алексиев  е роден в България. Живее в Бордо, Франция.

- Учи във френска гимназия.

- Национална музикална академия, София: класическо пеене и езици: руски, италиански, немски, английски.

Поканен е от Операта в Марсилия за концерт с асоциацията Дел Монако, след това в Операта в Авиньон от Реймон Дюфо за „Трамплин за млади певци".

Печели първа награда в категория „Опера" но конкурса в Алес. Финалист на Конкурса на Синдикалната камара на директорите на френските оперни театри, той е забелязан от Антоан Бурсейе, който го ангажира за постановката на „Don Giovanni". Изпълнява ролята на Дон Базилио с Жан-Клод Малгоар в „Il barbiere di Siviglia" от Паизиело.

Постъпва в Центъра за оперно образование към Националната опера в Париж. Финалист е на Международния певчески конкурс на Лучано Павароти във Филаделфия. Участва в различни постановки във Франция: "Евгений Онегин" в Операта в Лил, "Dido" от Кавали в Опера Комик, под диригентството на Кристоф Русе, " Pelléas et Mélisande" в Операта в Нант, "L'appel de la mer" от Рабо в Операта в Нанси под диригентството на Марк Фостър. Поканен е в Операта в Прага за ролята на Пинг в "Turandot". На фестивала Кимгауер Мюзикфрюлинг в Германия той изпълнява Фигаро "Il barbiere di Siviglia".

С трупа в Германия, Евгений Алексиев  изпълнява най-разнообразни роли от репертоара, "Евгений Онегин", "Don Giovanni", Марчело, Графът и Фигаро в "Le nozze di Figaro" от Моцарт, Шарплес, Ескамильо, Еней, както и Петер в " Hänsel und Gretel".

Следват ангажименти като  Гермон в Операта в Нюрнберг, Фигаро в "Le nozze di Figaro" в Операта в Грац, пее Алберти в "Robert le Diable" в Щатсопер в Berlin под ръководството на Марк Минковски. Също участва в Гала концерта в опрерата „Ла Моне" с Гуинет Джоунс и Паата Бурчуладзе, и пее в ролята на Фигаро в "Il barbiere di Siviglia" в Операта в Солун.

За да отбележи юбилейната година на Верди, той претворява ролите на Риголето, Яго, Дон Карло ди Варгас, Форд, Амонасро, Родриго в поредица концерти в Мюнхен и Берлин.

Изпълнява също Папагено в постановката на Клод Сантели в Париж, "Don Giovanni" в Операта в Ница, Меркурио в " L'incoronazione di Poppea" в Ню Йорк, постановка на Амстердамската опера под режисурата на Пиер Оди, Шонар в Операта на Лозана и Операта на Люксембург, Ескамильо в Гран Стад дьо Франс и Тулонската опера, и Зилианте в „Ролан" на Люли, под диригентството на Кристоф Русе.

В „Гран Театр" в Тур Евгений Алексиев отново се впуска във Вердиевия репертоар (Ренато, Родриго и Форд), с диригент Жан-Ив Осонс. След това се изявява в главната роля в "Евгений Онегин"  в „Опера Насионал дю Рен", и Север в „Полиевкт" от Гуно в „Л'Еспланад-Гран Театр" в Сент Етиен.

На фестивала в Дротнингхолм в Швеция той работи под ръководството на Кристоф Русе и Пиер Оди в ролята на Абраман в „Зороастър" от Рамо. След това изпълнява ролята на Ескамильо в „Кармен" в операта в Дижон. В последно време той участва в "La vedova scaltra" в Ница, в ролята на Ескамильо от „Кармен" в Сент Етиен и Тур, в "Le pays de Ropartz" в „Гран Театр" в Тур, в "Il barbiere di Siviglia" на фестивала в Шартр в Ница, Атанаел в „Таис" в „Еспланад" в Сент Етиен, Абраман в „Зороастър"в „Опера Комик".

 Пее "Il barbiere di Siviglia" на фестивала в Лакост, Момус в „Платея" „Опера Насионал дю Рен", и Форд във „Фалстаф" в Националната опера в Монпелие.

Изпълнява също и ролята на Арлекино в "La Vedova scaltra" в Националната опера в Монпелие. Рьоне Кьоринг го кани на фестивала на Радио Франс и в Монпелие за "Rita" от Доницети и "L'Empio punito". Може също да бъде чут и в "Le jongleur de Notre-Dame" и "Scènes de chasse".

Ние всички  сме трубадури

Нашият дух трябва да е свободен -

Евгений Алексиев часове преди участието си в „Дон Карлос" от Верди

Едно интервю на Галина Минчева:

Евгений Алексиев е от хората, които се чувстват граждани на света. Той е баритон с международна известност. Изпълнява голяма част от баритоновия репертоар от оперната класика и от съвременни опери.  Певецът е за втори път в Софийска опера и балет, по покана на Маестро Пламен Карталов, директор на Софийска опера и балет. На 07.04. той ще играе ролята на Родриго от операта „Дон Карлос" на Верди.
Алексиев е млад творец, изпълнен с енергия, който пожелава на всички да намерят свобода за духа си - да бъдат като трубадурите: необременени с политика, без оковите на партийните пристрастия, волни като птиците. „Живея във Франция, Германия, Швеция, Швейцария, Америка - навсякъде, където е моята работа. Там е и моето семейство, твърди баритонът"
Според Евгений операта, като комплексно изкуство, има бъдеще. Тя винаги е жив спектакъл, който обединява: музика, диригент, режисьор, артисти, хор, балет и изисква различни видове концентрации. Операта задължава хладнокръвно дистанциране от образа, който се пресъздава.
     Баритонът беше така любезен да  отговори няколко часа преди представлението на следните въпроси:

- Г-н  Алексиев, с какво Ви привлече образа на Родриго от операта „Дон Карлос" на Верди?
- „Дон Карлос" е  свръх актуална и днес опера. Тя носи своеобразна харизма.  Темите за дълга, за приятелството, за властта и любовта са важни  за всяка историческа епоха. Те ме вълнуват.  Изпълнявайки ролята на Родриго, аз ще направя своята съвременна интерпретация на тези теми и вярвам, че ще успея!
 - Имате ли преки контакти с младата публика в оперните театри?
- Няколко пъти съм ходил като гост в различни училища в Бордо. Говоря с младежите за различни опери и виждам, че когато ги докосне звукът на моя глас, неговите вибрации, те се преобразяват. Затова за операта няма никакви бариери - възрастови, политически, исторически. Тя е вечна. Операта не може да умре. Пълна е с чувства, емоции, светлина , които чакат да бъдат изразени.
Младите хора са свръх чувствителни към всичко това.     
-    На какво Ви  научи операта като изкуство?
-    Станах изключително взискателен и съм невероятно дисциплиниран. Започнах да уча езици: руски, италиански, немски, английски, защото ми е чудно как може да се пее на даден език, след като не го владееш.
Така правят всички певци, които работят талантливо на сцената. Например, когато Мирела Френи трябваше да играе в Америка ролята на Татяна от „Евгений Онегин", тя учи цели 8 месеца руски в една библиотека с учители. Знаенето на езика дава винаги голяма дълбочина на образа.
-    Какво впечатление Ви правят колегите, с които работите?  
-    Те са не само колеги, но и приятели, които винаги са добронамерени към мен. От тях възприех да търся огромните ресурси в себе си и да ги развивам.  Възхитен съм от тях. Те познават работата на Софийска опера и балет, знаят и създателите на българската опера, като Маестро Георги Атанасов, например. Той е невероятно чист и все  още    непроучен творец. Радвам се, че професор Пламен Карталов включи в репертоара на първия ни оперен театър неговите две добри опери като: „Косара" и „Алцек".
-    Пеете и в „Евгений Онегин" на Чайковски. Как се справяте и с руския репертоар?
-    Той е невероятно богат и за мене е чест да пея в „Евгений Онегин". Това беше една необикновена постановка. Всичко на сцената, което е декори, беше рисувано и доста евтино. Режисьорът, който работи в театъра, насочи вниманието ми към драматизма на образа, към неговия вътрешен свят. Трябваше да бъда едновременно и артист, и певец - мисля, че успях. Потвърди го и публиката. Това се търси сега по световните сцени- не само да пееш, но и да изиграеш убедително своя герой.
-    В кои опери искате да пеете в недалечното бъдеще?
-    Играе  ми се Яго в „Отело". Искам да бъда и Мефистофел в „Проклятието на Мефистофел" от Берлиоз...
Мечтая да бъда поканен отново от Маестро Пламен Карталов в негова постановка в Софийска опера и балет и вярвам, че ще имаме нова бъдеща съвместна работа.
Благодарен съм му за участията в „Севилския бръснар" през 2003 на площад „Батенберг", а също така и за ролята на Родриго в „Дон Карлос".
Обичам не само родния си Сливен, но цялата България и мечтая отново да съм на сцената на  Операта в София.
-    Какво ще пожелаете на зрителите, които ще Ви гледат в събота?
-    Да намерят духа си и да крачат с него напред.
Има една стара китайска поговорка, която гласи: „Почакай , пътниче, душата да те настигне!" Трябва да се учим от източната мъдрост. 

Верди дълго време замисля създаване на опера по драмата на Шилер „Дон Карлос”. За това допринася и посещението му в Испания през 1863 г. по повод постановката на операта „Силата на съдбата“. Тогава той отива в замъка Ескориал, който му прави много потискащо впечатление.

Либретото на „Дон Карлос“ е написано от Жозеф Мери (1798–1866) и Камий дю Локл (1832–1903). Общият дух на драмата е запазен. По желание на Верди в самото начало е прибавена една картина, за да се изясни по-добре развитието на действието. Мери и дю Локл написват либретото в духа на френската голяма опера — в пет действия, с традиционния балет и всички други подробности, утвърдени от тогавашния „директор на музикалната мода“ във Франция Джакомо Майербер.

Верди с желание започва да пише „Дон Карлос“. Борбата на италианския народ за освобождение, както и ожесточените схватки между светската и църковната власт в неговата родина, които пречат за обединението на Италия, напомнят събитията, пресъздадени в драмата на Шилер. За творбата си композиторът отбелязва: „Тази опера се ражда сред огън и пожари.“

„Дон Карлос“ се изнася за първи път на 11 март 1867 г. в парижката Гранд опера с изключителен успех. На следната година се играе и в Германия в преработка на М. Р. Беер. По това време Занардини прави нова редакция на „Дон Карлос“, предназначена за Италия. През 1883 г. Верди преработва „Дон Карлос“, като доста я съкращава. Текстът е преправен чувствително от Гисланцони, автор на либретото на „Аида“. В тоя си вид операта е изнесена в Милано на 10 януари 1884 г. Така тя и до днес се играе в Италия.   

СЪДЪРЖАНИЕ

Първа картина

Преддверие на гробницата на испанските крале в двореца Ескориал. Дон Карлос се е усамотил тук, покрусен от жестоката си съдба. Френската принцеса Елизабет Валоа, въпреки любовта си към Карлос, е дала съгласие в името на мира между Франция и Испания да стане съпруга на Филип II и Кралица на Испания. Споменът от първата му среща с Елизабет го кара да страда още по-силно. Идва Маркиз Поза — най-добрият му приятел. Родриго — Маркиз Поза съчувства на Дон Карлос. Неговият съвет е - най-добре ще бъде, ако Карлос веднага напусне Испания, далеч от Елизабет по-лесно ще забрави всичко. Най-добре е инфантът да замине за Фландрия и започне борба за освобождението на народа, така той ще изпълни дълга си. Дон Карлос с готовност се съгласява и двамата се заклеват да посветят живота си на борбата за свобода.

Втора картина

Живописен кът в двореца. Докато чакат краля и кралицата, принцеса Еболи,  придворните дами и пажове са подхванали песен. Кралица Елизабет идва, посрещната почтително от всички. Придворната дама Еболи вижда, че Елизабет страда и се опитва да разбере причината. Родриго — маркиз Поза иска от кралицата аудиенция. Той й дава едно писмо и я моли да приеме Дон Карлос преди заминаването му за Фландрия. Изпълнена с подозрения, принцеса Еболи се мъчи да чуе разговора им. Елизабет се съгласява да приеме инфанта и заповядва всички да напуснат. При влизането на Дон Карлос чувствата на двамата избухват с нова сила. Пламенно и страстно звучат любовните им признания. Елизабет обаче се овладява бързо — тя е кралица и дългът й повелява да се откаже от любовта си. Отчаян, Дон Карлос си отива. Влиза Филип. Разгневен, че намира кралицата сама, заповядва  придворната дама графиня Аремберг да бъде изпратена незабавно във Франция. Кралицата се прощава със своята приятелка и се оттегля със свитата си. Всички си тръгват, но Кралят спира маркиз Поза. В разговора си с него, Поза смело разкрива тежкото положение на народа и моли за помощ. Филип го нарича мечтател и му заявява, че е решил да очисти света от еретиците. Родриго дръзко отговаря. Смелостта на Поза прави силно впечатление на Краля и вместо да го накаже, той неочаквано разкрива пред него съмненията си, като го моли да бди зорко за поведението на кралицата и по-специално за отношенията й с Дон Карлос. Той предупреждава Родриго да се пази от Великия инквизитор и си тръгва.

Трета картина

Градина в кралския дворец. Нощ. Дон Карлос с трепет очаква насрочената му с бележка тайна среща. Идва дама със забулено лице. Това е принцеса Еболи, която също е влюбена в принца. Карлос я мисли за Елизабет и пламенно й разкрива препълненото си от любов сърце. С рязко движение дамата сваля своя воал. Еболи е узнала съкровената му тайна и  заплашва да му отмъсти и разкрие всичко на Краля. Неочаквано пристига Родриго. Той веднага разбира какво се е случило и заплашва Еболи, че ще я сполети нещастие, ако издаде приятеля му. Изпълнена с ненавист, принцесата си отива. Родриго настоява Карлос да му предаде за съхранение всички тайни документи и писмата, които е получил от кралицата.

Четвърта картина

Голям площад пред катедралата. Тук ще бъдат изгорени осъдените на смърт еретици, бунтовници и реформатори. Придворните са заели местата си, народът се е събрал за да приветства своя Крал, като очаква и скорошното зрелище. Идва Великия инквизитор, а след него и крал Филип със свитата си. Внезапно пред Краля застават няколко фламандски депутати, водени от Дон Карлос. Те искат от Филип да помилва осъдените. Кралят изгонва делегацията. Тогава Карлос изважда шпагата си, той е готов да воюва за свободата на осъдените. Кралят заповядва да го обезоръжат, но никой не смее да се доближи до престолонаследника. Маркиз Поза, виждайки опасността заплашваща приятеля му, го принуждава да даде своята шпага, като лично предава оръжието, коленичейки пред Филип II. Дон Карлос е поразен от постъпката на Родриго, когото е смятал за свой най-добър приятел. Кралят  провъзгласява  Поза за херцог. Тържеството продължава, пламъците от кладата буйно се извисяват. Глас от небето обещава покой за осъдените, народът слави своя крал.

Пета картина

Кабинет на крал Филип. Принцеса Еболи е изпълнила заканата си, откраднала е от кралицата кутията с писмата на Карлос и я е предала на Филип. Кралят не е на себе си. Той искрено обича Елизабет и не може да се примири с нейната изневяра. Унесен е в тъжни мисли за своя живот, без любов, изпълнен с грижи и тревоги. Идва Великият инквизитор. Филип го пита как да постъпи с непокорния си син. Жестокият инквизитор предлага да бъде наказан със смърт, като еретик, заедно с маркиз Поза. Филип обаче вярва в Поза и отказва да последва съвета. Тогава Инквизиторът заплашва краля с вечно проклятие и разгневен напуска кабинета. Останал сам, Филип с горчивина признава пред себе си, че е принуден винаги да скланя глава пред Църквата. Влиза Елизабет и се оплаква, че са й откраднали ковчежето с бижута и ценни за нея неща. Кралят й показва кутията и заповядва да я отвори. Елизабет отказва. Филип сам отваря кутията, където е и портрета на Карлос и с обидни упреци се нахвърля върху нея. Елизабет загубва съзнание. Влизат Еболи и Поза. Еболи горчиво съжалява за станалото и когато кралицата идва на себе си, й признава, че тя, отблъсната от Карлос е издала тайната й на Краля. Елизабет я оставя сама да избере наказанието си – изгнание или манастир. Разкаяна, Еболи се заклева да спаси Дон Карлос.

Шеста картина

В затвора. Дон Карлос не може да забрави предателството на своя приятел. Неочаквано вратата се отваря и в затвора влиза маркиз Поза за да се прости с него. Отначало Дон Карлос не желае да го изслуша, но скоро разбира -  Родриго е обречен, защото е поел цялата вина и е заявил, че сам той е водач на въстаналите фламандци. Отеква гърмеж. Родриго е смъртоносно ранен — кралят е наредил да бъде изпълнена присъдата. Преди да умре, Поза моли Дон Карлос да доведе докрай започнатото дело, както и успява да каже на приятеля си, че Елизабет ще го чака. Идва Филип, за да освободи сина си. В затвора нахлува разбунтувалият се народ, но Великият инквизитор успява да накара всички да се преклонят пред краля. Сред тълпата е и принцеса Еболи, която успява незабелязано да отведе Дон Карлос.

Седма картина

Кралица Елизабет очаква Дон Карлос, който ще дойде да се прости завинаги с нея. Инфантът заминава за Фландрия, за да изпълни завета на Родриго. Двамата се сбогуват с надеждата в сърцата си да се срещнат в „един по-добър свят”, но са заварени от крал Филип и Великият инквизитор. Когато отново вижда сина си при Елизабет, обхванат oт страшен гняв, той го предава на инквизицията. След кратка неравностойна схватка, стражите пробождат Дон Карлос.