Софийската опера и балет отбелязват Международния ден на балета с премиери на "Пахита", "История за една любов" и "Да танцуваш на инат"
Интервюто взе Екатерина Титова
Историята на Катерина Петрова е като класическа приказка – да правиш това, за което мечтаеш, да понасяш лишенията и да се трудиш до изнемогване, но да бъдеш постоянно на върха, защото любовната ти отдаденост на изкуството е докрай.
Родена е в скромно семейство, в което няма балетисти, и срещата й с това красиво изкуство е съвсем случайна. В първи клас я избират да играе в група за художествена гимнастика. Отивайки в залата, очите й се изпълват с възхищение към гимнастичките, които репетират. Така започва да тренира едновременно гимнастика и балет и 8 години по-късно любовта към балетното изкуство окончателно надделява.
– Какъв е пътят от първата детска репетиция до примабалерина?
– Пътят за мен беше дълъг, но последователен. Аз нося танца вътре в себе си, обичам го и живея чрез него, както всеки един балетист. Освен таланта, който имам, необходим за успеха, всичко останало е 90% труд и постоянство, придружени със силен характер и психика. Положила съм много усилия, надмогнала съм физическата болка и съм проляла много сълзи. Изключително благодарна съм за огромната подкрепа на родителите ми и съм щастлива, че са успели да усетят в какво е моята сила и да ме насочат натам, защото аз не мога да си представя да правя друго. Те са минали през много лишения, за да мога да се развивам в това скъпо изкуство. Пример за това са палците, които в училище чупех много бързо и се налагаше да се сменят през седмица. Веднага когато завърших балетното училище, се явих на кастинг в Софийската опера и балет, но тъй като нямаше свободни щатни места, ме взеха на заплата 100 лв. по програмата „Мелпомена”, която предлага Агенцията по заетостта. В този момент все още не беше променен пенсионният закон и балерините трябваше да се пенсионират на 60, а балетистите на 62 години, което не даваше възможност на завършилите балетното училище да се реализират. С промяната на закона в момента в състава има много нови млади изпълнители. Една година танцувах по тази програма, след което ме взеха по заместване на една колежка, която беше бременна. Впоследствие се освободи едно административно място, което дадоха като балетна бройка и на което ме назначиха до намирането на щатно място. Първото ми соло беше в „Дон Кихот“ в ролята на улична танцьорка. И така, соло след соло, стигнах до върха.
– Спомняш ли си емоцията от първото представление?
– Пет години по-късно художествената ръководителка на балета Сара-Нора Кръстева ми даде страхотен шанс да изтанцувам първата си главна роля на Спящата красавица. Още си спомням емоцията от това първо представление, бях толкова притеснена, че не можех да си поема дъх. Докато загрявах в залата, вече облечена в костюма, госпожата, с която репетирах, се притесни, че не дишам. Моментът преди да изляза на сцената, беше неописуем, сърцето ми щеше да изхвръкне, голяма емоция беше. Няколко дни преди това не можех да спя и да ям, само за това мислех. Вече с времето по по-различен начин възприемам нещата. Отново я има тази тръпка, но в момента, в който стъпя на сцената, се превъплъщавам напълно.
– Коя роля за теб е била най-голямото предизвикателство?
– Всяка една роля е предизвикателство за мен, защото има своята специфика и трябва да пресъздам различен образ. Но бих определила като най-тежък за изпълнение спектакъла „Лебедово езеро“, защото техниката в него е много и има специфични движения на ръцете. Като цяло това е един много дълъг спектакъл, който натоварва много психически. Аз предпочитам спектакли, в които мога да покажа повече емоции, като „Баядерка”, „Дамата с камелиите” и др.
– Конкуренцията за място в трупата е сериозна, а заплащането е ниско. Каква трябва да е мотивацията на балетистите?
– Ние сме възпитани от деца по този начин и любовта към изкуството е нашата мотивация. Аз съм започнала да танцувам за 100 лв., т.е. това, което ме е изкушавало, не са били парите, а желанието за балет. Днес заплащането е основен фактор, нашите заплати в момента са едни от най-добрите по театрите в България, но спрямо труда ни те биха могли да бъдат и по-високи. Това би могло да спомогне за облекчаване на множеството травми. След ежедневното натоварване, което имаме, е препоръчително да се отиде на масаж. Аз например не мога да си позволя да ходя всяка седмица, защото за целта трябва да давам по 30 – 40 лв. и повече. Ние имаме нужда от подобно разтоварване, защото тялото се износва с времето и ни предава. Ето защо може би е хубаво да се помисли за направа на стая с фитнес уреди и рехабилитатори за масаж, с каквито разполагат например световните балетни трупи. В нашата трупа имаме много чужденци, което говори, че те не идват тук заради заплащането, при условие че могат да отидат в Германия и да получават много повече пари. Въпреки това идват, което за тях е много полезно, защото получават висок старт тук.
– Какви са новите тенденции в световния балет?
– Като цяло се наблюдава голямо развитие на техниката. Трупите започват да наблягат на модерните произведения и на по-съвременния стил. Докато при нас се е запазил абсолютно класическият репертоар, както в Русия например. Той е скъп за поддръжка и затова много малко трупи в чужбина разполагат с такъв. Причината за него се дължи и на голямата публика, която ни подкрепя. Имаме си фенове, които идват на всички спектакли. Все повече млади хора и чужденци също ни гледат, което е много приятно. Но като цяло нашата публика все още остава вярна на класическия репертоар и сюжетните балети и малко по-трудно възприема различната музика. Докато във Франция, Холандия и Германия започват да пробиват все повече съвременните спектакли и се наблюдава едно изравняване на количеството класически и модерни представления.
– 29 април е Международният ден на балета. Как Софийската опера и балет отбелязват този ден?
– Да, той се свързва с рождения ден на Жан-Жорж Новер. Това е френски балетмайстор, който остава в историята като най-големия реформатор и теоретик на хореографското изкуство. По този повод ще имаме премиера на "Пахита" заедно с още две произведения, които са едноактни – "История за една любов“ и "Да танцуваш на инат" по музиката на Лудвиг Минкус, Адолф Адам и Римски-Корсаков. В момента се готвим усилено за тях. За последно "Пахита”" е поставяна преди около 30 години, като в спектакъла е танцувала и самата Маша Илиева, с която репетираме в момента. „Пахита“ предлага много възможности за изява на всички балерини. Другите две едноактни произведения ще бъдат изненада за нашите зрители, тъй като те са по-скоро комедийни, с много хумор и забава. Имаме три спектакъла този месец – на 28, 29 и 30 април, и след това на 21 май.
Текстът е публикуван в брой 16/2017 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа.
Интервюто взе Екатерина Титова
http://iconomist.bg/jivotut/item/202085-2017-04-24-14-03-40