Владимир Благо, www.operaslovakia.sk - БЪЛГАРИТЕ ЗНАЯТ КАК

Рецензия за сезон 2016/2017

Посолството на Република България и Българският културен институт (БКИ) на 4 април организираха събитие, с което докоснаха любителите на операта. То се проведе в представителната зала „Дворана” на Министерството на културата на Словашката република във връзка с честванията на 45-годишнината от основаването на БКИ и 10-годишнината от встъпването на България в Европейския съюз.

След словата на директора на Българския културен институт, на ръководителя на Представителството на Европейска комисия и на посланика на Р. България в Словашката република последва културната част на програмата, посветена на паметта на голямото българско сопрано Гена Димитрова (1941 – 2005). Върху панели можахме да разгледаме 22 фотографии в голям формат, които документират нейната международна кариера, чиято кулманация протича през 80-те и 90-те години на миналия век.


Гена Димитрова, (1941 – 2005)

Най-много фотографии имаше от нейната коронна роля на принцеса Турандот от едноименната опера на Пучини, присъстваха фотографии, снимани на големи оперни фестивали (Верона, Залцбург, Мачерата) и на най-значимите оперни сцени, като на някои от тях е съпроводена от най-големите личности на оперния свят (Борис Христов, Лучано Павароти, Франко Дзефирели).

Тази певица ние имахме възможност да чуем в Словашката национална опера при посещението на Софийската национална опера и балет през 1978 г. (като Елизабета в Дон Карлос). На едно от моите (на автора) последни посещения във Виенската държавна опера имах възможност да се насладя на нейното изпълнение на Турандот (редом с Франко Бонисоли). Димитрова е посвещавала време и на педагогическа дейност. Във времето, когато в Словакия пристигаха оперни певци само и изключително в рамките на културни спогодби между социалистическите страни, винаги с голяма радост посрещахме българските оперни творци и изпълнители, които (макар и със свои специфики, като например по-изразената експресивност на изявата), за нас бяха стилов образец в интерпретацията на италианската опера.

Пазя спомени за гостуванията в Словашката национална опера на Галина Савова, Стефка Евстатиева, Анна-Томова-Синтова, мецосопраните Маргарита Лилова, Александрина Милчева, на тенорите Димитър Узунов и Никола Николов, басите Николай Гяуров и Никола Гюзелев. Ако се върнем още по-назад в историята, ще открием, че и нашият първи словашки тенор Янко Благо се е обучавал при българка – Христина Морфова.  

На вече несъществуващия, за наш голям срам, фестивал „Зволенски представления на замъка”, особено през първите десет години от съществуването му, истинската му украса отново бяха българските оперни певци (Ангелакова, Маждракова, Троева, Попов).

Сега на концерта слушахме трима последователи на големите български оперни артисти, представители на средната и младата генерация. Репертоарът  потвърди ориентацията на българите към италианския репертоар, тъй като от деветте арии, единствено арията на Сусанин се различаваше от него. Чухме пет образцови изпълнения от опери на Верди, ария от операта „Сомнамбула” на Белини и две веристични изпълнения от опери на Чилеа и Маскани.  

 


Габриела Георгиева и Божидар Божкилов

Фотография: Димитър Сотиров


Божидар Божкилов

Фотография: Димитър Сотиров

Към веризма най-близка беше интерпретацията на натурализираната в България изпълнителка от монголски произход Баясгалан Дашням, което тя демонстрира в арията на Сантуца и във встъпителната ария на Адриана Лекуврьор. Докато първата от тях интерпретира чисто верически и експресивно, в нежното изтегляне на музикалната нишка на Чилеа тя показа динамично нюансирано пеене.

23-годишният бас Божидар Божкилов е едва на прага на своя артистичен път, който изглежда многообещаващ. Тоналността на гласа му е по-близо до тази на Христов, отколкото до Гяуров, но още му липсва плавността на пеенето на неговия образец. При всички случаи, обаче, трябва да оценим неговото изпълнение позитивно, и то най-вече заради трите му инутрпретации на италианските арии – изпятата с много чувство ария на Фиеско, заради каватината и кабалетата на Рудолфо в операта на Белини „Сомнамбула” и във великия дует на падре Гуардиано и Леонора от „Силата на съдбата”.

Безспорната звезда в тройката изпълнители беше сопраното Габриела Георгиева с три образеца от произведения на Верди. Това е зряла изпълнителка, която пее убедително и виртуозно, която умее да се справи и с най-трудните места в оперните партии. Макар че всъщност е драматично сопрано, тя доказа, че може да пее и лирично, владее нюансите на интерпретацията, например в използването на кресчендото и декресчендото (особено силно в известното “Расе, pace mio dio” от „Силата на съдбата”). В главоломно трудната ария на Лейди Макбет тя показа, че драматичното пеене й е еднакво близко, както и лиричното, демонстрирано в предишната ария. Тя не изпита никакво затруднение, когато атакуваше убийствено високите тонове, които ни най-малко  не звучаха форсирано.  


Габриела Георгиева

Фотография: Димитър Сотиров


Фотография: Димитър Сотиров


Като цяло концертът беше на много високо ниво.

Владимир Благо, www.operaslovakia.sk

 

Новини и събития