ГАБРИЕЛА ГЕОРГИЕВА В ТРИ ЗАГЛАВИЯ ОТ ПУЧИНИ, ВЕРДИ И БОРОДИН


ГАБРИЕЛА ГЕОРГИЕВА ГАБРИЕЛА ГЕОРГИЕВА Снимка Василка Балевска

Сопраното участва в „Бал с маски“ с гостуващия Камен Чанев

За по-малко от месец солистката на Софийската опера и балет Габриела Георгиева се представя в три заглавия от Бородин, Верди и Пучини. Една година след триумфалния си успех като Ярославна на японска сцена, изпълнителката отново се превъплъти в образа на тази героиня от „Княз Игор“ на 17 март. „Ролята е доста трудна, Ярославна е много силна жена, споделя певицата. – И чисто вокално това е голямо предизвикателство“, казва за персонажа си Георгиева. Тя участва в цикъла от заглавия, с които тенорът Камен Чанев гостува в Софийската опера и балет:

На 4 март публиката беше във възторг от сопраното като Тоска в шедьовъра на Пучини. Гостува КАРЛОС АЛМАГЕР в ролята на Барон Скарпия, а Марио Каварадоси беше Даниел Дамянов.

На 9 март
Габриела Георгиева ще изпълни Амелия в „Бал с маски“ от Верди с участието на Камен Чанев, Карлос Алмагер, Румяна Петрова, Ирина Жекова и диригент Борис Спасов.

На 17 март Габриела Георгиева ще е Ярославна в "Княз Игор" на Бородин. Като Княз Игор ще й партнира Бисер Георгиев, Владимир Игоревич ще е Хрисимир Дамянов. Княз Галицки - Алекандър Носиков. Хан Кончак - Светозар Рангелов. Кончаковна - Цвета Сарамбелиева. Диригент е Григор Паликаров.

Габриела Георгиева, която има всички основания да се счита за ученичка на Гена Димитрова, изпрати 2014 г. на сцената на Софийската опера и балет в Новогодишния гала-концерт с изпълнение, считано за запазен знак на голямата оперна прима – лейди Макбет от „Макбет“ на Верди. Но това не е единственото заглавие от тежкия драматичен репертоар в артистичното портфолио на сопраното. Абигаил от „Набуко“ е сред персонажите, които Георгиева изпява за първи път в Софийската опера, годината е 2006. В същия театър тя дебютира като Турандот в творбата на Пучини през 2009. В ролята на Джоконда от едноименната творба на Понкиели тя прави дебюта си в Риека през 2006. Пяла е за първи път на чужда сцена и „Реквием“ от Верди – една от партиите, които е подготвила, следвайки наставленията на Гена Димитрова. Под нейното вокално и артистично ръководство младото тогава сопрано готви и първото си участие като Мадалена в „Андре Шение“ от Джордано. „Изработих тази партия с Гена. Тя беше изключително точна, засипваше ни с информация и съвети и понякога ни се сърдеше, че не я приемаме изцяло, както тя очакваше от всеки от нас“, припомня си Габриела Георгиева.

Това се случва през 2003 г., година след първата й роля – на варненска сцена, в „Трубадур“ от Верди. Месеци по-късно тя е Амелия в „Бал с маски“ от Верди в Софийската опера. Следват „Тоска“, „Аида“, „Дон Карлос“. Георгиева участва и в една световна премиера – като Анастасия в творбата на Александър Йосифов „Съдба за двама“ през 2006 г. Не закъсняват и поканите за редица чужди сцени, сред които и от операта в Загреб. Там Габриела Георгиева пее в „Бал с маски“, „Трубадур“, „Набуко“ и дебютира в „Сестра Анджелика“ от Пучини през 2008 г. „Това е ролята, която емоционално ми беше най-тежко да науча – разказва сопраното. – На един спектакъл пеех прочутата ария “Senza mamma” и плачех. След представлението в гримьорната ми дойдоха разплакани колеги и ми казаха, че не са в състояние да останат за третото заглавие в Пучиниевия триптих, дотолкова бяха развълнувани. Чисто емоционално сега имам чувството, че не бих могла отново да изпея тази роля“.

След близо 13 години кариера на най-различни сцени, в Барселона, Берн, Мадрид, Цюрих, Виена, Братислава, Каракала – Рим, Грац, Бордо, Париж, Сплит, Риека, театри в Германия, Кипър, Полша, Унгария, Габриела Георгиева споделя, че за съвременните артисти не е лесно не само да пробият, но и да се задържат на оперния Олимп. „Днес много по-трудно се прави кариера, защото всеки е готов да пее всичко, а това не ми харесва – казва тя. – Аз не съм „всеядна“ и не пея всичко на всяка цена."

Освен за срещата с Гена Димитрова, която боготвори, Габриела Георгиева е много благодарна на съдбата и за това, че й е дала възможността да работи с Калуди Калудов, както и да се запознае и да бъде оценена от прочутия Петер Дворски през лятото на 1999 г. „Той ми подаде ръка. Каза ми: ти си Вердиев сопран. Много те харесвам и те каня да откриеш моя фестивал през следващата година. Това беше важна отправна точка за цялостното ми по-нататъшно израстване като изпълнител.“     

Новини и събития