Фестивалът „Опера на върховете“ се превъръща в международно културно събитие
11 авг 2016

Фестивалът „Опера на върховете“ се превъръща в международно културно събитие

ВАГНЕР – МАГУРА
БОГОВЕ, ВЕЛИКАНИ, ДЖУДЖЕТА, ВАЛКЮРИ
 
С УЧАСТИЕТО НА:  Николай Петров, Даниел Острецов, Стефан Владимиров, Петър Бучков, Илия Илиев, Красимир Динев, Мариана Цветкова, Даниел Дамянов,
ОРКЕСТЪР И ХОРА НА СОФИЙСКАТА ОПЕРА И БАЛЕТ
ИДЕЯ, СЦЕНАРИЙ И РЕЖИСУРА – ПЛАМЕН КАРТАЛОВ
МУЗИКАЛНО РЪКОВОДСТВО – ВЕЛИЗАР  ГЕНЧЕВ
РЕДАКТОР И АСИСТЕНТ РЕЖИСЬОР - ЮЛИЯ КРЪСТЕВА
ПОМОЩНИК-РЕЖИСЬОРИ – РОСИЦА КОСТОВА, ВЛАДИМИР ГОРЧАКОВ, СТЕФКА ДИМОВА, РУМЯНА ДИМИТРОВА
ЗВУК И ТЕХНИЧЕСКО ОБСЛУЖВАНЕ – ДИМИТЪР  ФИЛИПОВ,   СТОЯНКА АТАНАСОВА, СВЕТОСЛАВ НИКОЛЧЕВ
КОСТЮМИ – НИКОЛАЙ ПАНАЙОТОВ – БОГОВЕ, ВЕЛИКАНИ, ВАЛКЮРИ
ПАВЛИНА КОЦЕВА -  ДЖУДЖЕТА
ЦВЕТАНКА ПЕТКОВА – ВЕНЕРА И ТАНХОЙЗЕР
ЕКСКУРЗОВОДИ – ЕКИП ОТ ПЕЩЕРА МАГУРА:
ЕМА ДЖУНИНСКА, ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ, АЛЕКСАНДЪР ВЕСЕЛИНОВ
ТЕХНИЧЕСКО ОБСЛУЖВАНЕ  - ЕКИП ОТ СОФИЙСКАТА ОПЕРА
МЪЖКИ ГАРДЕРОБ – БИСЕР РУСИНОВ, ЦВЕТАНКА ПОПОВА
ДАМСКИ ГАРДЕРОБ - ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА, МАРИАНА РОГОЗОВА
ГРИМ- ЯНКА ДОЙЧИНОВА, ЕЛИЦА ТОДОРОВА
РЕКВИЗИТ- РОСИЦА ВОЙНОВА, МАРИАНА ПЕТРУНОВА



„Това бе истинско вълшебство! Светът трябва узнае какво се случи тук! В подножието на този природен феномен вашата опера поднесе истински върхове на вокалното изкуство! Нека красотата на този нов фестивал достигне до всички български и европейски меломани! Предайте възхищението ни на вашите чудесни артисти, на изумителния ви оркестър, на всички, които са построили тази незабравима сцена сред неописуемата ви природа!” (Имре Лаци, Унгария)

„Невероятно! Белоградчишките скали се оказаха фантастичен декор за оперните и балетния ви спектакли! Идеята за това блестящо събитие е гениална! Пожелавам ви фестивалът „Опера на върховете” да пребъде!”

(Зденка Лисич, Сърбия)

„Изумени сме от преживяното и завладяващия ви спектакъл в недрата на приказната Магура! Какъв шанс е да бъдеш сред първите зрители на една епохална премиера на Вагнеровите шедьоври в естествената и така фантастична среда на пещерните сталактити и сталагмити! О, как звучи Вагнер сред покоя на вечността! Поклон пред този ви невероятен проект!”

(Елвира Бракулеску, Румъния).

„Музикалният преход, който ни поднесохте в тайнствената Магура е небивало събитие! Пожелавам на повече щастливци да видят и чуят покоряващите изпълнения на блестящите ви артисти! Всичко тук бе съвършено организирано и мечтата ми е отново да сме сред тази красота!

Очакваме покана за догодина!” (Ханка Новогурска, Полша).

„Как да не се гордееш, че си българин, след като българи са създали този проект и стотици наши и чужди ценители на оперното изкуство могат да се насладят на таланта и артистичната отдаденост на изпълнителите от Софийската опера! Маестро Карталов отново ни завладя с това върхово постижение сред Белоградчишката магия и приказността на прославената ни Магура! Прегръщаме целия ви екип, който така мощно и непрестанно представя достойнствата на България по целия свят!” (проф. Никола Станев, България).

Това е малка част от многобройните отзиви на развълнуваните повече от 1500 зрители, които от 5 до 7 август 2016 г. бяха сред щастливците снабдили се с билети за новия летен фестивал „Опера на върховете – Белоградчишки скали”. Както стана известно, билетите за този изненадващ и провокиращ интелектуалното любопитство фестивал се свършиха за по-малко от две седмици, а с всеки изминал ден интересът към очакваното събитие растеше главоломно!

Нямаше как вярната публика на Софийската опера и балет да не предвкуси значимостта на предстоящия фестивал на оперното и балетното изкуство сред едни дивни скални феномени, в съчетание с Вагнеровата магия поднесена в дълбините на стародавната Магура, чийто подземни прелести не подлежат на описание!

За същността на това световно културно събитие най-добра представа можем да добием от словото на самия Маестро Пламен Карталов, по чиято идея и режисура бе осъществен един най-образно казано – героичен художествен подвиг!

Той сподели, че „Белоградчишката крепост е не само исторически паметник, но и синоним на национално мъжество, героизъм и стремеж за свобода на българите от този край. Възхищението от красотите на природата и величествените скали се смесва с емоциите и следите от славната ни история.

България днес, членка на Европейския съюз, има задължителната потребност да запази своята национална културна идентичност, не само да съхранява националното си природно и културно богатство, но и да развива с новаторски устрем и визионерство настоящите си и бъдещи традиции. Българите имат силата и духа да се борят за своето достойнство и независимо място в европейския дом, да са горди и съизмерими в него с величието на историята и постиженията си, с приноса си на съвременни радетели за нов духовен и културен прогрес.

Триумфалните ни постижения с Вагнеровите шедьоври във Фюсен, Германия, завладяващите седем представления на „Набуко”, което изнесохме на свещения ни площад „Св. Александър Невски” ми дадоха тласък – да продължим напред по тези стъпки към върховете на оперното изкуство, към Белоградчик. Към неговите божествени природни дадености. След като успяхме с „Пръстена” на Вагнер, защо да не продължим да привличаме чуждестранна публика в България? Защо да не отидем там, където природата е била толкова щедра към нас, а ние като че ли не живеем с нея? А както е знайно, този регион е абсолютно жаден за изкуство!

Върховете на Белоградчик са връх на божествени творения, така че естествено си дойде наименованието ОПЕРА НА ВЪРХОВЕТЕ – върховете на Белоградчишките скали, върховете на музикално-сценичната драматургия, на композиторите, на изпълнителите. Оперното изкуство на България също е един връх! Върховни са българските оперни певци, оркестранти и артисти от балета, без които никой театър не отваря врати, защото българският дух и талант е покорил целия свят!

ОПЕРА НА ВЪРХОВЕТЕ е новаторска идея. Необичайните сценични решения и замисълът на авторска режисьорска интерпретация са родени сред магическата красота на Белоградчишките скали и хилядолетните тайнства на приказната Магура. С повече творческо въображение, смелост и замах направихме възможното публиката по друг начин да усети любимите си произведения „Тоска”, „Турандот”, „Лебедово езеро” и уникални епизоди от Вагнеровите шедьоври, които изпълнихме в най-красивите пещерни пространства.

Този проект вярваме, че ще оживее за бъдещето, като ново светилище за посланията на оперното и балетно изкуство, ще се превърне в национално и международно културно събитие. Нека това да бъде нашата дан за успеха и развитието на Северозападна България, защото тук ще привлечем гости от цял свят и от съседните ни страни, които ще се насладят на таланта на нашите гениални изпълнители под открито небе!”

Нека отбележим, че след всеки от изнесените спектакли публиката аплодира дълго, възторжено и горещо целия екип на Софийската опера и балет! На сцената се поклониха техническият и постановъчният състав на първия ни оперен театър, които надмогнаха с денонощен труд всички появили се и неочаквани препятствия, за да бъдат изградени впечатляваща сцена, подходящи трибуни, да бъдат захранени на открито сложни енергосистеми и да се създадат подходящи условия за подготовката на артисти и оркестранти за творческа работа.

Единодушно бе мнението на емоционално извисилата се публика, че изпълнителите на Софийската опера и балет дадоха всичко от себе си и блестящо изпълниха поверените им роли, а оркестърът (диригенти Юрий Флореа – „Тоска” и Борис Спасов – „Турандот”) и хорът (диригент Виолета Димитрова) озвучиха откритото пространство с изящното си музициране и гласова хармония!

В „Тоска” блесна за пореден път талантът на Радостина Николаева (Тоска), Мартин Илиев (Марио Каварадоси) и Бисер Георгиев (Скарпия)! Представлението започна с демонстрация на каскадьор на бягството на Анжелоти от крепостта и два топа гръмовно прогласиха деянието с мощни изстрели. В „Турандот” отново бяха изумителни Габриела Георгиева (Турандот), Костадин Андреев (Калаф), Силвана Пръвчева (Лиу) и Ангел Христов (Тимур). А хореографията, съвършената пластичност и изящното превъплъщение на Марта Петкова (Одета-Одилия), Никола Хаджитанев (Принц Зигфрид), Цецо Иванов (Ротбарт) и Константин Ткач (Шут) допринесоха спектакълът на „Лебедово езеро”да бъде възнаграден с неописуем зрителски възторг!

Не ще ни стигне достатъчно словесност да опишем възхищението на ощастливените да видят в приказните пещерни зали на Магурата фантастичната фестивална импресия в три части Вагнер-Магура –Богове, великани, нибелунги, пилигрими, валкюри.

Магичният спектакъл започна пред входа на пещерата, където Вотан (Николай Петров) се радваше, че е построил своя замък. Но тъй като не го е платил, величествено отнейде се появиха двамата великани Фазолт (Стефан Владимиров) и Фафнер (Петър Вучков) да си вземат парите и отвлякоха Фрая (Силвана Пръвчева) като залог. Тогава вече омагьосаната публика слезе с приказните герои в дълбините на пещерата, премина край нибелунгите, ковящите със звънливи чукчета блестящото злато и попадна в царството на Алберих (Илия Илиев) и Миме (Красимир Динев), където в автентичната обстановка на Нибелхайм, алчният герой бе отвлечен от Вотан и Логе (Даниел Острецов).

В продължение на своят път сред неописуемата красота на пещерните проходи и образувания зрителите вдигнаха поглед към една кърваво осветена висота, на която се появи Танхойзер (Даниел Дамянов) в прегръдките на Венера (Мариана Цветкова). След чувствения дует между двамата, по повеля на Мадоната, на Божията майка, Танхойзер напусна ложето на Венера и се отправи с пилигримите към Рим. След многогласния преход на пилигримите сред онемялата публика, зрителите попаднаха в една от крайните зали, където застаналите на една възходяща стълба изпълнители от мъжкия и дамския хор на Софийската опера ги посрещнаха и изпратиха с един незабравим „Приятелски поздрав”.

Вече навън, до самия изход на пещерата Фро (Хрисимир Дамянов) от „Рейнско злато” ангелогласно обяви пред зрителите, че животът е толкова хубав и прекрасен и величествено боговете се отправиха към вече заплатения и очакващ ги замък.

Като апотеозен завършек на този незабравим спектакъл от далечината, под звуците на атакуващата Вагнерова музика се появиха на своите бързи самоходни ролери, символизиращи коне – осемте валкюри (Ирина Жекова, Милена Гюрова, Ина Петрова, Любов Методиева, Мариела Александрова, Маргарита Дамянова, Благовеста Мекки-Цветкова и Цвета Сарамбелиева). Техните гласове, достигащи изумителни височини изпълниха с нова тръпка околното пространство! След края на завладяващото си изпълнение валкюрите вдигнаха победоносно дългите си копия към небесата, а публиката с възторжени прогласи и аплауси възнагради тях и всички участвали в представлението артисти!

В оригинала на сказанието валкюрите носят медовина, с която спасяват мъртвите воини, за да ги качат на Вакхала, като стражи да пазят боговете.

Зрителите на тази пещерна импресия този път бяха уважени с чудесните искрящи вина на Винарска изба „Магура”, които затоплиха душите и сърцата им след влажния хлад на земните недра. Присъствалите на това вълшебно събитие имаха шанса да разговарят и се заснемат с валкюрите и споменатите солисти на Софийската опера, като всички взаимно споделиха възторга си и голямата наслада от тази небивала със своето въображение и изумително изпълнение постановка!

Нека споменем накрая, че и Божественото бе съпричастно към труда, усилията и огромното изкуство на вдъхновения екип на Софийската опера и балет! Както по време и на седемте спектакъла на „Набуко” на площад „Св. Александър Невски”, така и през трите дни и нощи на Белоградчишките скали времето бе благосклонно и не капна капка дъжд. Едва на другия ден след спектаклите, на облаците най-сетне им бе позволено да се появят и освежат атмосферата с насъбралата се дъждовност.

Голяма е надеждата ни, че заснетият по време на този изумителен фестивал филмов материал ще се превърне в един завладяващ художествен документ, който би трябвало да стигне до повече зрители на нашата планета.

Основателно можем отново да произнесем: „И ний сме дали нещо на света!” Сега очакваме този дар да бъде приет с радост и признателност от всички ценители на изящната сътвореност!

На добър час към следващия върховен фестивал!

Валентин Стамов