Съпругът ми и аз имахме голямото удоволствие да посетим София миналата година, специално за да гледаме „Пръстенът” на Вагнер.

 

Пиша със закъснение (и двамата сме много заети с книгите, които пишем), за да ви поздравя за изпълнението на обещанието, дадено пред гроба на Вагнер – и то с такъв триумфален успех. Гледали сме много постановки на „Пръстена” по цял свят и вашата е несъмнено една от най-добрите. (Ако ви е любопитно да узнаете коя смятаме за най-добра, това беше постановката в Сиатъл, която разполагаше с почти неограничени финансови възможности за постигане на целите на режисьора и получи щедро дарение само за създаването на реалистичен дракон!).

 

Бих добавила, че също така ни беше приятно да поскитаме из София. През 1964 година ми се случи да мина през града на път за Лондон с автобус от Индия и тогава отседнах в хотел „Балкан” с изглед към църквата „Св. Георги”. Беше прекрасно да видя София отново, вече след като дойде свободата – със съпруга ми отседнахме в същия хотел и този път можах да вляза в църквата „Св. Георги” и да присъствам на служба в нея.

 

Статуята на София е много впечатляваща; дали друг град е издигал такъв красив паметник на мъдростта? Струва ми се, че не.

 

Преди години работих в компания, в която работеше и сестрата на съпругата на Георги Марков. Имам една от неговите книги и се чувствам особено съпричастна към всичко, което той пише за страданията на България по време на комунистическия режим. Фактът, че той беше убит на една улица в Лондон, прави смъртта му особено болезнена за англичаните. 

 

Отличната програма за вашия „Пръстен” съдържа снимка, на която Вие сте с Тони Палмър, с когото аз поддържам връзка. Той си спомня много добре посещението си в София и разговорите с Вас.

 

Моля, когато времето ви позволи, предайте нашите поздравления на всички, ангажирани с поставянето на вашия „Пръстен” на сцената. Това е изключително постижение.

 

С най-добри пожелания,