ЗА ЖОРЖ БИЗЕ И ОПЕРАТА МУ „ЛОВЦИ НА БИСЕРИ” - Огнян Стамболиев

Жорж (Александър Цезар Леополд) Бизе

25 октомври 1838 г., Париж – 3 юни 1875 г., Буживал

 

Жорж Бизе е роден в семейство на музиканти. На девет години пос­тъпва в Парижката консерватория, а на тринайсет вече е признат за най-добрия пианист там. Получава Римската награда, която му дава възможност за двегодишна специализация в Италия и за едногодишна – в Германия. След първите успехи и признанието идват и трудностите – борбата за постоянна работа, за насъщния. Бизе пише танцова музика, преподава. Двайсет и пет годишен създава своя първи оперен шедьовър – „Ловци на бисери“ по моден за времето източен сюжет. Но критиката го определя като... епигон на Вагнер! Бизе е отчаян. Да излезе от кризата, му помага старият маестро Шарл Гуно. Той му пише: „Върви по своя път, сине мой. Единственото, което можеш да направиш сега, е да следваш себе си и да твориш. За да стигнеш утре до онова, за което мечтае всеки творец: около теб да се върти целият свят!“ След „Ловци на бисери“ Бизе написва „Красавицата от Перт“ по едноименния роман от Уолтър Скот, „Паризина“,  „Дон Прокопио“ и още редица симфонични и камерни произведения. Сред тях се откроява сюитата „Арлезианката“ по Алфонс Доде, създадена първо като театрална музика, а сега се смята за един от върховете на френския симфонизъм. На 3 март 1875 г. парижката публика вижда и чува един от шедьоврите на операта на всички времена – „Кармен“. Вижда и чува, но не може да го разбере! Премиерата е истински провал за автора. Бизе не може да го понесе и само след три месеца умира от сърдечен удар, едва навършил 37 години. „Кармен“ открива нова страница в историята на жанра. На оперната сцена се появяват обикновени хора, а не аристократи или богове, и се разиграват истински страсти – човешки, реални. Със своите ясни, класически форми „Кармен“ е светъл лъч от Среди­земноморието в противовес на полумрака и мистиката от оперите на Вагнеровите епигони – по това време на мода във Франция и Европа. Днес творбата на Бизе е една от най-репертоарните и обичани от публиката в света.

Макар и създадена по един не особено оригинален, откровено мелодраматичен сюжет, музиката на Бизе в „Ловци на бисери” впечатлява  както с лириката, така и с драматизма си. Бъдещият, още млад, 34-годишен автор на „Кармен”, успява върху тези измислени и не особено логични ситуации да изгради силни и сложни характери. Особено ярък е Зурга, най-драматичната фигура в операта. Майсторски са написани красивите и запомнящи се арии, дуети и ансамбли / първият дует на Зурга и Надир, каватината на Лейла, ариозото на Зурга, романсът на Надир, триото преди финала /.

 

Ловци на бисери

Лирична опера в 3 действия (4 картини)

Либрето Мишел Каре и Йожен Кормон

 

Първо изпълнение: 30 септември 1863 г., Театър Лирик, Париж

Първо изпълнение в България: 12 септември 1927 г., София

 

Действащи лица

Надир, ловец – тенор

Зурга, ловец на бисери – баритон

Нурабад, глава на старейшините – бас

Лейла, жрица – сопран

 

Място и време на действието: остров Цейлон, в стари времена

 

Първо действие

На брега на океана по древен обичай ловците на бисери си избират вожд. Всички предпочитат достойния Зурга. Появява се непознат млад мъж и Зурга открива, че това е приятелят му от детинство Надир – за дьлго време е бил ловец в джунглата и всички в селото са го забравили. Останали сами, двамата си спомнят за годините, прекарани заедно. В град Канди те са срещнали кра­сива млада жрица, в която се влюбили. Но за да не станат съперници, е трябвало да се откажат от нея. Зарадван от срещата си с Надир, 3урга му предлага да остане при тях и да участва в лова на бисери. След малко към брега се приб­лижава лодка. На борда є седи жрица с лице, скрито под було. Двамата приятели не подозират, че това е красивата Лейла, която са срещнали някога в Канди. Тя не бива да открива лицето си до края на лова. Не бива и да обикне някого, защото е дала обет за целомъдрие и трябва да пази ловците. Сред присъстващите Лейла забелязва Надир, а той я позна­ва по гласа. У него с нова, още по-голяма сила се пробужда някогашната любов.

 

Второ действие

Нощ. Ловът е завършил. Главата на старейшините Нурабад, който е и главен жрец, довежда Лейла до храма. Момичето може да си почине. Но Лейла е изгубила покоя си. Тя разказва на стареца за своето детство. Веднъж при нея е потърсил убежище непознат мъж, подгонен от диво племе. Моми­чето му спасило живота и в знак на благодарност той є подарил златна огърлица. Нурабад си отива и Лейла остава сама. Приближава се Надир и пее за своята любов. Девойката го умолява да си върви. Нурабад, който е започнал да подозира Лейла след разказа `є, ги проследява. Извиква стражата и Надир е заловен. Разярената тълпа е готова да разкъса мъжа, дръзнал да се приближи до жрицата. В критичния момент се появява Зурга и иска да спаси приятеля си. Лейла сваля булото и тогава той познава младата жена. В сърцето му пламва ревност. Сега Зурга жадува за мъст. Дружбата му с Надир се превръща в омраза. Той желае и смъртта на Лейла, защото тя е нарушила обета си на жрица.

 

Трето действие

В своята колиба 3урга се разкайва за гнева си. Съжалява за приятеля от детството. Стражите довеждат Лейла. Девойката умолява царя на ловците да пощади Надир и да изпрати на смърт само нея. Зурга разбира, че тя обича приятеля му повече от всичко и у него отново се надига жаждата за мъст. Докато стражите подготвят жертвите за кладата, Лейла предава на един от ловците своята огърлица, като го моли да я занесе на майка `є. Зурга разпознава огърлицата и разбира, че Лейла е момичето, което някога го е спасило. Потресен, той тръгва след девойката.

*

На брега на океана ловците на бисери танцуват около огъня. Те молят бог Брама да им донесе богат улов. Стражите довеждат Лейла и Надир. Изведнъж ярка светлина залива цялата околност, но това не е слънцето, а зарево от пожар. Зурга е подпалил селото и пламъците са го обхванали от всички страни. Той е решил, че в суматохата на пожара ще успее да спаси Лейла и Надир. Но скоро се разбира кой е причинил бедствието. Народът се обръща против своя вожд. Лейла и Надир избягват с лодка, а разгневената тълпа начело с Нурабад убива предателя.

 

БИЗЕ НА БЪЛГАРСКА СЦЕНА

 

Шедьовърът на Бизе „Кармен” има дълга и пребогата история, както на националната ни сцена, така и в останалите музикални центрове в страната. Много режисьори, диригенти, сценографи, певци и инструменталисти са работили над тази забележителна творба, която е била освиркана на премиерата си през 1875 в парижкия театър „Лирик”. Първата българска премиера е на 12 март 1912  под режисурата на основателя на Операта Драгомир Казаков със забележителната Богдана Гюзелева-Вулпе в главната роля. Музикалното ръководство е дело на многозаслужилия дългогодишен главен диригент и градител на Софийската опера Тодор Хаджиев /1881-1956/ , баща на композитора Парашкев Хаджиев. След 15 години именно той ще постави за първи път и втората по известност и значение творба на великия Бизе – „Ловци на бисери”. Това се случва на 12 септември 1927 година за официалното откриване на сезона. А той е дълъг и безкрайно интересен. Първо: защото начело на Операта има двама диригенти, при това музиканти от световна класа – Исай Добровен и Юрий Померанцев и второ, защото този богат и много силен в професионално отношение сезон, с 9 премиерни постановки, може да се определи като предимно „френски”. Освен „Ловците” се реализират: „Фауст” на Гуно, „Еврейката” на Алеви, /поставена и през 1997 г. Отново с успех София/, „Вертер” на Масне, „Копелия” от Делиб, играят се още: „Манон” на Масне, „Лакме” на Делиб и вечната „Кармен”.

Съставът е повече от добър. Като Лейла се редуват младите примадони - колоратурките Мария Милкова- Золотович и Мария Митович, Зурга е белкантовият баритон, полуиталианецът Събчо Събев, Нурабад – Павел Елмазов, а трудната и ефектна тенорова партия застъпват Атанас Иванов и Борис Христов.

Постановчик е главният режисьор на Операта – Христо/ Хитьо/ Попов. Красивите декори и костюми са дело на неуморния Александър Миленков, немски възпитаник, първия професионален сценограф у нас, а ефектните индийски танци са подготвени  от Анастас Петров, наречен по-късно „Бащата на българския балет.” Според печата, постановката се радва на голям успех и след десетина години е подновена с почти същия изпълнителски състав, в който влиза и тенорът Петър Райчев, първият български оперен певец със световна кариера.

Дълги години „Ловци на бисери” не се играе на столична сцена. През 1980 година Борис Хинчев, Светозар Донев и Мариана Попова осъществиха нова постановка / премиера 29 април 1980/, но тя не се задържа за дълго в афиша.

Затова пък на най-голям успех се радваше стилната русенска постановка от 1955 / реж. Евгени Немиров, диригенти Любен Пинтев и Ромео Райчев / със „звездната русенска тройка” Николай Здравков / Надир/, Пенка Маринова / Лейла/ и Кирил Кръстев /Зурга/. Тя се игра до 1972 година при пълни салони в Русе, гостува на фестивали и прегледи, влезе и в Златния фонд  на БНР.

Другите музикални сцени в страната също се обърнаха към тази любима на нашите меломани творба на Бизе: Стара Загора през 1957 с участнето на Миньо Минев, Варна през 1964, под режисурата на Евгени Немиров, Пловдив през 1966 година с прекрасната лиричка Валентина Александрова.

От Бизе са играни у нас още „Доктор Миракъл” / от Учебния оперен театър при Музикалната академия през 1981 и още балетът по сюитата „Арлезианката”. Интересно е, че балетът се афишира под заглавието „Циганска любов” и се играе през 1935 г. заедно с „Шопениана” с хореографията на Анастас Петров.


Огнян СТАМБОЛИЕВ

Новини и събития