БИЗЕ НА БЪЛГАРСКА СЦЕНА

Шедьовърът на Бизе „Кармен” има дълга и пребогата история, както на националната ни сцена, така и в останалите музикални центрове в страната. Много режисьори, диригенти, сценографи, певци и инструменталисти са работили над тази забележителна творба, която е била освиркана на премиерата си през 1875 в парижкия театър „Лирик”. Първата българска премиера е на 12 март 1912  под режисурата на основателя на Операта Драгомир Казаков със забележителната Богдана Гюзелева-Вулпе в главната роля. Музикалното ръководство е дело на многозаслужилия дългогодишен главен диригент и градител на Софийската опера Тодор Хаджиев /1881-1956/ , баща на композитора Парашкев Хаджиев.

След 15 години именно той ще постави за първи път и втората по известност и значение творба на великия Бизе – „Ловци на бисери”. Това се случва на 12 септември 1927 година за официалното откриване на сезона. А той е дълъг и безкрайно интересен. Първо: защото начело на Операта има двама диригенти, при това музиканти от световна класа – Исай Добровен и Юрий Померанцев и второ, защото този богат и много силен в професионално отношение сезон, с 9 премиерни постановки, може да се определи като предимно „френски”. Освен „Ловците” се реализират: „Фауст” на Гуно, „Еврейката” на Алеви, /поставена и през 1997 г. Отново с успех София/, „Вертер” на Масне, „Копелия” от Делиб, играят се още: „Манон” на Масне, „Лакме” на Делиб и вечната „Кармен”.

Съставът е повече от добър. Като Лейла се редуват младите примадони - колоратурките Мария Милкова- Золотович и Мария Митович, Зурга е белкантовият баритон, полуиталианецът Събчо Събев, Нурабад – Павел Елмазов, а трудната и ефектна тенорова партия застъпват Атанас Иванов и Борис Христов.

Постановчик е главният режисьор на Операта – Христо/ Хитьо/ Попов. Красивите декори и костюми са дело на неуморния Александър Миленков, немски възпитаник, първия професионален сценограф у нас, а ефектните индийски танци са подготвени  от Анастас Петров, наречен по-късно „Бащата на българския балет.” Според печата, постановката се радва на голям успех и след десетина години е подновена с почти същия изпълнителски състав, в който влиза и тенорът Петър Райчев, първият български оперен певец със световна кариера.

Дълги години „Ловци на бисери” не се играе на столична сцена. През 1980 година Борис Хинчев, Светозар Донев и Мариана Попова осъществиха нова постановка / премиера 29 април 1980/, но тя не се задържа за дълго в афиша.

Затова пък на най-голям успех се радваше стилната русенска постановка от 1955 / реж. Евгени Немиров, диригенти Любен Пинтев и Ромео Райчев / със „звездната русенска тройка” Николай Здравков / Надир/, Пенка Маринова / Лейла/ и Кирил Кръстев /Зурга/. Тя се игра до 1972 година при пълни салони в Русе, гостува на фестивали и прегледи, влезе и в Златния фонд  на БНР.

Другите музикални сцени в страната също се обърнаха към тази любима на нашите меломани творба на Бизе: Стара Загора през 1957 с участнето на Миньо Минев, Варна през 1964, под режисурата на Евгени Немиров, Пловдив през 1966 година с прекрасната лиричка Валентина Александрова.

От Бизе са играни у нас още „Доктор Миракъл” / от Учебния оперен театър при Музикалната академия през 1981 и още балетът по сюитата „Арлезианката”. Интересно е, че балетът се афишира под заглавието „Циганска любов” и се играе през 1935 г. заедно с „Шопениана” с хореографията на Анастас Петров.

Огнян Стамболиев

Новини и събития