Маша Илиева буди Спящата красавица - в-к Монитор - 28.10.2014 - Елена Кръстева
28 окт 2014

Маша Илиева буди Спящата красавица - в-к Монитор - 28.10.2014 - Елена Кръстева

След 9 години сън
Маша Илиева буди Спящата красавица
Примабалерината поставя шедьовъра на Чайковски в Софийската опера



Спящата красавица отваря очи в Софийската опера на 14 ноември. Тогава в музикалния храм на ул. „Врабча” вдига завеса балетният шедьовър на Чайковски, вдъхновен от приказния свят на Шарл Перо.

monitor 1С тази премиера под режисурата на Маша Илиева „Спящата красавица” се връща на голяма сцена след девет години отсъствие. В последните няколко сезона произведението влизаше в афиша, но само като спектакъл за деца и се играеше в силно съкратен вид в рамките на 50 минути.



monitor 2Постановката на Маша Илиева също не е 4 часа, колкото трае балетът на Пьотр  Чайковски в оригинал. Примата разполага сцените в рамките на два часа, като следва логиката на действията. Позволява си само една огромна промяна – в образа на феята Карабос. По автор ролята се изпълнява от мъж, а във версията на Маша тя е властна красавица, която изисква подчинение от всички.


monitor 3Другата постановъчна „волност” са няколко авторски хореографии на самата режисьорка. „Полонезата в трето действие, някои от мизансцените и в пролога на спектакъла има мои хореографии. Само това бих могла да си позволя, защото „Спящата красавица” е световна класика. Нямам смелостта на Нуреев, който  прави изцяло своя версия”, разказва Маша Илиева дни преди премиерата.

Тя се придържа към класиката и по волята на публиката. „По отношение на „Спящата красавица” зрителите искат класика. Към този тип балетни спектакли интересът е много по-голям, отколкото към работите на големите съвременни хореографи, на които съм голям фен”, допълва примата.

В нейната версия на „Спящата красавица” три балерини ще сияят с пачката на  Аврора – Марта Петко-ва, Катерина Петрова и Боряна Петрова. Когато не са в главната роля, Марта и Катерина ще се редуват като фея Люляк заедно с Веса Тонова и Вихра Маджарова. Като властната Каробос пък ще танцуват директорката на балета Сара-Нора Кръстева, Веса Тонова, Венера Христова и Калина Калчева.

„В този спектакъл освен 60 души балет, участват и около 40 деца от Националното училище за танцово изкуство. Те са задължителен ефект в представлението - танцуват валс заедно с големите балерини и балетисти, играят пажове, прилепи. Така на сцената ще се изредят около 100 изпълнители”, съобщава примата Маша Илиева, която води курс „Исторически танци” в Националната музикална академия „Панчо Владигеров”.

Примата: Трудно е да се изчисли колко пот струва мегапродукцията

- Доц. Илиева, поставяте „Спящата красавица”, в която вие сте танцували навремето. Разбрах, че не обичате главната роля на Аврора, защо?

- Може би, защото имам неприятни спомени от нея. Преди време отнякъде изникна запис, в който танцувам Аврора. Не казвам, че спектакълът не е бил сполучлив, но не е това, което бих искала да видя. В този балет харесвам себе си като фея Люляк. Трябваше да се готвим за турне в Тайван, но нямаше много време. В един момент се оказа, че за фея Люляк изобщо не са предвидени репетиции. Тогава аз взех една касета от Кировския театър и си учих ролята самичка в залата. Случи се така, че след това я играх дълго и ми остана удовлетворението, че съм постигнала нещо сама. Повече не съм искала да играя Аврора – най-много пет пъти да съм излизала в тази роля. Имам обаче много добри спомени за работата ми по този образ, защото работих с руската балерина Любов Фоминих. Тя пък е работила с големия педагог Юлий Плахт, който навремето е танцувал в Петербург и е черпил от извора. Сега непрекъснато като показвам на момичетата, се аргументирам „Люба каза така”. Днес никак не е трудно да видиш в интернет спектакъл на всяка балерина. Оказва се, че Светлана Захарова – голямата звезда на Болшой театър, прави образа по същия начин, по който и аз навремето. Изумително е, защото разликата във времето понякога е 20 години, но виждаш, че това, което си работил ти, е много истинско и вярното.

- Кое беше най-голямото предизвикателство за вас в сегашната ви работа по „Спящата красавица”

- Най-трудното в този балет е да се постигне стилът. Опитваме се да пресъздадем епохата, стила на Луи XIV. Кралят Слънце въвежда специфични маниери, много е обичал танца и е карал всички да учат танци. Някога в някои постановки на Софийската опера като герой на сцената е излизал и Краля Слънце с жезъла, украсата. Това много ми харесва като идея, но ще ме набият в шивалнята, ако трябва да шият костюм и Луи XIV.

- Можем ли да говорим за балетна суперпродукция по отношение на тази премиера?

- Да. Никак не е лесно, защото колкото и материали да има, човек трябва да се пребори с всичко сам. Работим с диригента Григор Паликаров, който следи за стиковката на балета с оркестъра. Отделно при репетициите освен мен с балета работят още пет човека. Работим едновременно в две зали. Репетираме по четири часа сутрин и три и половина следобед. Трудно е да се разбере колко човешка пот струва мегапродукцията.

- Цената на билета достойна отплата ли е за усилията на екипа?

- Нашите билети, може би, са с най-висока цена в България, макар че са несравними с тези в Русия или Западна Европа. Естествено, че и ние не можем да се сравним с Болшой театър, който поддържа три балетни трупи и може да покани които си поиска величия. Трябва да има баланс между стандарта на живот в България и цените. Не можем да ги направим невероятни и публиката да не стъпи.

ПОГЛЕД ЗАД КУЛИСИТЕ
Седем шивачки довършват женските костюми за премиерата на „Спящата красавица”. Толкова работят и над облеклото за балетистите. „Пачките са най-трудни за изработка, изискват изключителна прецизност. Когато един костюм се облече, той не трябва да дърпа на бельото, ни бива да пречи на дишането, на диафрагмата. Балерините не са претенциозни, просто държат да им е удобно. Да не усещат костюма, защото работата им е да танцуват, а не да мислят, че костюмът ги стяга в ребрата”, казва Емилия Петрова - отговорник- моделиер на „Дамска шивалня”. Една пачка се прави за пет-шест дни от няколко души. „Един шие гащите, друг набира тюлчетата, трети прави корсажа, четвърти – оформя украсата, която преди това художниците са направили. Шие се на машина, но и много на ръка, особено ако има мъниста и пайети.

ЕЛЕНА КРЪСТЕВА

Връзка към публикацията