Забележителният Иван Момиров: Гласът е най-финият и деликатен инструмент - akademika.bg - 8 октомври, 2014
09 окт 2014

Забележителният Иван Момиров: Гласът е най-финият и деликатен инструмент - akademika.bg - 8 октомври, 2014

ИВАН МОМИРОВ завършва Държавната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” в класа на проф. Асен Селимски. Едва на двадесет и една години дебютира на сцената на „Дойче Опер” – Берлин с ролята на Владимир от операта „Княз Игор”.Същата година оперната легенда Гена Димитрова му отправя покана за участия в честването й в галаспектаклите на операта „Набуко” на сцената на Софийската опера. Непосредствено след това, концертира в Златната зала „Музикферайн” – Виена редом до оперния колос Николай Гяуров. Следват специалната награда на Хосе Карерас от конкурса „”Хулиан Гаяре” – Памплона, както и покана за участие в конкурса на Пласидо Доминго – „Опералия” 2000г.

- Г-н Момиров, изявявали сте се на сцени по целия свят. Бихте ли споделили, къде според Вас публиката приема оперното изкуство най-искрено?

Публиката не е нещо хомогенно, има много меломани, професионалисти, които слушат с критично ухо. Има и хора, които присъстват за първи път и си пожелаваме да бъдат спечелени. Някъде публиката е по-информирана и операта е важна част от културната традиция, както естествено е в Италия. Общо взето, обаче, навсякъде добрият спектакъл е добър спектакъл.

– Този четвъртък Ви предстои участие в операта „Мадам Бътерфлай“, а само няколко дни по-късно и в „Дон Карлос“ в Софийската опера. Как успявате да подготвите гласа си за подобно натоварване?

– Гласът е най-финият и деликатен инструмент. За това е и невъзможно две вечери да звучи по един и същи начин. Професионализмът е в това винаги да звучи убедително. Със сигурност се изисква стабилна вокална техника, която се е превърнала във втора природа. Естествено, нужна е и добра физическа форма, която се поддържа, без значение дали имаш участия или не. Знаете ли, в големите италиански театри, като Римската опера, Teatro Carlo Felice-Genua, Teatro reggio-Parma, Teatro reggio-Torino, дебютирах едва 26-годишен. При това с едни от най-тежките партии за тенор, като „Бал с маски“, „Норма“, „Трубадур“, агентът ми изобщо не се шегуваше. Представях се на прослушване, печелих доверието на артистичната дирекция и получавах договор. Сега си давам сметка колко тежък е този репертоар за млад, неопитен артист и то в първите театри на света. Никой не ме посъветва, да не избързвам или да се откажа. Слава Богу имах здраво гърло и здрава нервна система. Именно това е най-трудният момент да прецениш силите си, да потиснеш суетата си. Да избереш подходящите роли за гласа, годините, опита си и да се съхраниш.

– Софийската опера все по-често експериментира с използването на нови пространства за своите представления. Какво е мнението Ви за изкарването на оперните спектакли на площада или в парка?

– Спектакълът в театър и под открито небе е различен. Публиката на София от години познава, посещава и очевидно харесва представленията на открито. Чисто професионално трябва да признаем, че и с най-доброто озвучаване това не е идеалната среда за оперния глас. За сметка на това, спектакъла на открито внушава монументалност, което привлича интерес.

– Смятате ли, че в България се отделят достатъчно средства за оперно изкуство и за културата като цяло?

– Мисля, че на този въпрос всички знаем отговора, но да се надяваме, че бизнесът ще подаде ръка на изкуството. Както се случва, например, с професионалния спорт. Трябва да се потърсят механизмите, които ще доведат хора с възможности, като ги убедят, че това за тях е и форма на престиж. Между другото, това се случва с повечето театри по света.

– Всъщност, кой според Вас е най-основният проблем на културните ни институции и кое е най-голямото им достойнство?

– Ако става дума за държавните институции, проблемът е в политиката. Решенията често зависят от общата политическа обстановка и съответно от приоритетите на управляващите. За съжаление нерядко и от случайните и недостатъчно компетентни хора, които ги оглавяват. А ако визирате театри, опери, галерии мисля, че най-голямото им постижение е връщането на публиката в залите, което трябва да бъде отчетено като сериозно достойнство.

– За финал, ако за момент Ви причислим към обикновения зрител, кои са спектаклите, които задължително бихте гледали в Софийската опера и балет през предстоящия сезон?

– Софийската опера предлага широк и разностранен репертоар, който включва представления и за най-малките зрители, в които да възпита вкус и усет към оперното изкуство. Самият аз съм гост в театъра и не познава целия репертоар в детайли, но мисля, че не бихме сбъркали с нито едно представление. Със сигурност не бих пропуснал предстоящата премиера на „Самсон и Далила“.