ЗЛАТНАТА ЯБЪЛКА - опера от Парашкев Хаджиев - нова адаптация



Професор Парашкев Хаджиев

1912- 1992

Парашкев Хаджиев е син на оперния диригент Тодор Хаджиев, един от основателите на Софийската опера, и на оперната прима Дойчина Хаджиева.

Със своята разностранна творческа, педагогическа и обществена дейност той е сред имената, които формират професионалния облик на българската музика и българската музикална култура в средата на ХХ век. Завършва ДМА (дн. ДМА "П. Владигеров") с пиано при проф. Анд. Стоянов и композиция при проф. П. Владигеров (1936). През 1937 специализира композиция при Й. Маркс във Виена. Учи композиция при Х. Тисен във Висшето училище по музика в Берлин (1938­-40). След завръщането си в България е преподавател по хармония в ДМА, от 1947 повече от 40 години е професор по хармония и композиция. Автор е на учебници по хармония и елементарна теория.

Председател на СБК (1990­-92).

Той е най-продуктивният български композитор на музикално-сценични творби: 21 опери, 6 оперети и 3 мюзикъла, 1 балет; с над 150 постановки, представляващи представителна част от националния репертоар на българските оперни и оперетни театри след средата на 50-те години на ХХ век; някои са поставяни и в други страни като Белгия, Чехия, Германия, Русия и др. Автор е на: симфонична и камерна музика; над 500 хорови и масови песни, над 1000 детски и училищни, 20 забавни, над 5000 хармонизации на народни песни; музика към игрални филми и др. Голяма част от творчеството му е издадено. Произведенията му са репертоарни за българските изпълнители. Използват се в педагогическата практика. Носител е на най-високи държавни награди и отличия.

Творчество

Музикално-сценични:

Опери:

"Имало едно време" (1957, София); "Луд гидия" (1959, София); "Албена" (1962, Варна); "Юлска нощ" (1964, Варна); "Милионерът" (1965, София); "Майстори", (1966, София); "Златната ябълка" ­ детска (1972, София); "Лето 893" (1973, Русе); "Мария Десислава" (1978, Русе); "Йоанис Рекс" (1981, Плевен); "Парадокси" ­ 3 едноактни опери: "Развод", "Крадецът" и "Подаръците" (1982, Плевен); "Аз, Клавдий" (1984, София); "Звезда без име" (1985, София); "Мнимият болен" (1987, Пловдив); "Бабината питка" ­ детска (1989, Благоевград); "Ревизор" (1990, непост.); "Любовта на Йоан Кукузел" (1992, София).

Оперети:

"Деляна" (1952, София); "Айка" (1955, София); "Мадам Сан Жен" (1958, София).

Мюзикъли:

"Службогонци" (1972, София); "Сирано дьо Бержерак" (1974, София); "Шумла полка" (1979, Шумен).

Детски оперети:"Счупената чаша" (1953, София); "Росица и вълкът" (1958, София); Магьосникът (1988, София).

Балет"Сребърните пантофки" (1962, Варна).

За симфоничен оркестър:

"Три скици" (1940); "Младежка танцова сюита" (1952); Сюита из балета "Сребърните пантофки" (1963); Танци из операта "Имало едно време" (1957).

Концертини: за циг. и орк. (1941), за флейта и орк. (1945).

За струнен оркестър:

8 миниатюри (1964); "Песен и шега" за цигулка и стр. орк.

Камерна музика:

Струнни квартети:№1 (1948), №2 (1952).

3 пиеси за духов квинтет (1942).

За цигулка и пиано: Концертино №2 (1960).

Сонати: №1 (1940), №2 (1946), №3 (1977), №4 (1979).

Сонатина (1957); Сюита (1940); "Песен" и "Шега" (1952); Албум 20 малки пиеси (1959) и др.

Капричио и скерцо за обой и пиано; Бурлеска за тромпет и пиано; Рондо за валдхорна и пиано.

За пиано: "Бабина приказка" (1946); 15 малки прелюдии (1950); "Слънчева младост" (1951); "Детски албум" (1951); Тема с вариации за 4 ръце (1954); "Тема с вариации" (1955); "Албум за младежта" (1957); 4 пиеси за четири ръце (1958).

Вокална музика: "Първи песни" ("Тихи песни" ­ 6 песни, т. И. Брен (И. Илиев) (1935); 3 песни за нисък глас, т. Ив. Давидков, Е. Багряна (1969); "Обич моя" ­ 3 песни, т. Д. Жотев (1970); "Една роза" ­ 3 песни, "Трите лешника" ­ 3 песни, и "Детска игра" ­  3 песни, т. С. Тянкова (1973); 5 песни по текстове на стари източни поети (авт. ред. за глас и стр. квартет) (1973); "Ти си!" ­ 4 песни, т. К. Константинова (1980); "Ти мислиш, че си ме забравил", т. К. Константинова (1982); 4 песни, т. Е. Багряна (1984); "Есенни писма", т. Е. Евтимов (1986); 4 песни, т. Л. Даскалова (1987). 3 песни, т. Ас. Босев ­ за слушане от деца (1988).

Музика към филми:

"Сватба", реж. Б. Борозанов (1942); "Огнена диря", реж. Б. Борозанов, Ат. Георгиев (1946); "Калин орелът", реж. Б. Борозанов (1950); "Следите остават", реж. П. Василев (1956); "Малката", реж. Н. Корабов (1958).

Избрана лит. от него:

"Кратък практически курс по хармония" (С., 1947); "Учебник по хармония за средните училища" (С., 1959, 77); "Учебник по елементарна теория на музиката" (С., 1974, 80).

Избрана лит. за него:

Панайотова, Лиляна и МилкаМиладинова. "Парашкев Хаджиев". Био-блиографски очерк (С., 1977); Павлов, Евгени (Клостерман). "Парашкев Хаджиев" (С., 1992).

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

През 1971 г. Парашкев Хаджиев завършва две нови музикално-сценични произведения: мюзикълът „Службогонци" по едноименната комедия на Иван Вазов и детската приказка опера „Златната ябълка". Парашкев Хаджиев през целия си творчески път е отделял голямо внимание на произведенията, предназначени за деца. Написал е стотици творби за най-малките, оперетки, радиооперетки, музика към детски филми, огромен брой песни и инструментални пиеси и др. Плод на тази любов към детската тематика е и операта му „Златната ябълка". Това е третата опера на Хаджиев, написана върху либрето от Иван Генов. Либретистът е взел за основа на оперния текст една от най-хубавите детски приказки - за тримата братя и златната ябълка, но е използувал и мотиви от други народни приказки, като Педя човек - лакът брада, Палечко и др. Генов е успял да създаде един добър баланс между реалистичните и фантастичните елементи и да подчертае основната цел за вечната борба между доброто и злото. Сам Парашкев Хаджиев разказва как е създадена операта „Златната ябълка". „Нейната история започва от един разговор с Константин Шопов - младият ръководител на прочутия фолклорен ансамбъл в Плевен. Той подхвърли, че много му се иска децата да бъдат заангажирани с нещо по-голямо. Спрях се на приказката за тримата братя и златната ябълка. Но още когато с поета Иван Генов работихме върху либретото, стана ясно, че ограничените възможности на нешколуваното пеене и народните инструменти няма да отговарят на моя замисъл. И се роди произведение за оперен театър."

Премиерата на „Златната ябълка" е на 28 януари 1972 г. в Софийската народна опера с диригент Борис Хинчев и режисьор Емил Бошнаков.

СЪДЪРЖАНИЕ

Майката на тримата братя Брадатко, Мустакатко и Голобрадко е тежко болна. Врачката казва, че тя може да бъде излекувана, само ако й донесат златната ябълка, която расте в Тилилейската гора. Там тя се пази от триглавата ламя. Голобрадко успява да убеди братята си да тръгнат за златната ябълка.

Тримата братя пристигат в Тилилейската гора при ябълката. Те трябва да бдят, докато един от трите плода узрее. Пръв остава Брадатко, но той е приспан от Старчето с бъкличката, което откъсва узрялата ябълка и избягва. Втори остава да варди Мустакатко. При него пък се явява двойникът му. Той го приспива и открадва втората ябълка. Накрая остава да пази Голобрадко. В полунощ идват самодиви, които искат да го приспят, но той порязва пръста си, остава буден и прогонва самодивите. Ябълката узрява и точно когато Голобрадко иска да я откъсне, се появява триглавата ламя. Голобрадко успява да рани ламята със стрела, но макар и ранена, ламята откъсва ябълката и избягва. Братята му се присмиват, че и той не е могъл да опази ябълката, но Голобрадко решава да преследва ламята. По кървавите следи открива, че ламята е отишла на долната земя. Голобрадко накарва братята си да го пуснат с въже на долната земя.

Най-малкият брат е стигнал на долната земя. От Костенурката той узнава, че ламята може да бъде убита само ако бъде простреляна със стрела между очите. Изведнъж се появяват разбойниците. Те са отвлекли Калинка-Малинка, дъщерята на Педя човек - лакът брада. Двете джуджета Палечко и Малечко донасят на разбойниците откуп от бащата на девойката. Когато разбойниците отварят сандъчето с откупа, виждат, че в него има само камъни. Ядосани, хе оставят двама от своите другари да пазят клетката, в която е затворена Калинка-Малинка, и отиват да отмъстят на баща й. Голобрадко освобождава Калинка-Малинка и двете джуджета. Девойката иска да отиде с Голобрадко на горната земя, но той й казва, че трябва да вземе златната ябълка от триглавата ламя.

Голобрадко и Калинка-Малинка са стигнали до двореца на ламята и виждат златната ябълка. Но Голобрадко не успява да я вземе, защото ламята се нахвърля срещу него. В тежък двубой момъкът убива ламята и взима ябълката. Внезапно идват разбойниците и водят вързания Педя човек - лакът брада. Като виждат убитата ламя, те се спускат да ограбят нейния дворец. Голобрадко спуска решетката на вратата и ги затваря в двореца. Той връзва вълшебното сандъче и го праща на горната земя. Обаче въжето вече не се спуща долу, за да вземе и другите. Тогава Педя човек лакът брада извиква по вълшебен начин двете орлета, които отнасят всички на горната земя.

Мустакатко и Брадатко са донесли вълшебното сандъче у дома си и искат да си разделят съкровищата. Но напразно. Те не могат да отворят сандъчето. Идват Голобрадко, Калинка-Малинка и Петя човек и братята се скриват. Голобрадко дава ябълката на майка си, която веднага оздравява. Всички са радостни. В стаята влизат и двамата по-големи братя. Педя човек им отваря сандъчето, но то се оказва пълно с камъни. После Педя човек отваря отново сандъчето и сега от него се изсипват чудни подаръци за Голобрадко и Калинка-Малинка. Моми и момци весело отпразнуват сватбата на Голобрадко и Калинка-Малинка.

МУЗИКА

Операта „Златната ябълка" е най-ценното произведение на Парашкев Хаджиев от предназначените за деца. Тя представлява чудесен низ от великолепни музикални номера - весели и оригинални сцени, изпъстрени с много хумор, радост, поетичност и шеговитост. Независимо че музиката е адресирана до най-малките, тя е написана с висок професионализъм, но без да загуби своята достъпност.

Операта започва със стремително оркестрово встъпление, след което прави силно впечатление арията на Врачката. Много бодър и весел е маршът от първата картина. Във втората картина се откроява малката ария на Брадатко с кавала. Също много интересна е приспивната песен с гъдулката на Мустакатко, а арията на Голобрадко е една от най-хубавите в цялата опера. Пълна с настроение е балетната сцена. Може би най-силно впечатление прави сцената с разбойниците и особено куплетите на главатаря им. Трябва да се отбележат сцените на въпросите, които Педя човек задава на Голобрадко, спорът между двамата по-големи братя и накрая голямата танцова сцена на сватбата.

 

Снимки: Светослав Николов

Новини и събития