Софийска опера и балет
2009/2010
Хофманови разкази
Опера от Жак Офенбах
Либрето Жюл Барбие и Мишел Каре по Е. Т. А. Хофман
Диригент Велизар Генчев
Режисьор Пламен Карталов
Художник на декора Любомир Йорданов
Художник на костюмите Даниела Йорданова
Диригент на хора Виолета Димитрова
Художествено осветление Андрей Хаждиняк
Асистент режисьор Юлия Кръстева
Помощник режисьори Вера Белева, Росица Костова
Езикова подготовка на певците Снежина Здравкова
Превод и субтитри Симеон Тодоров
Оркестър, хор и балет на операта
Действащи
лица
Хофман
Олимпия
Жулиета
Антония
Глас
Никлаус
Линдорф
Копелиус
Дапертуто
Миракъл
Спаланцани
Креспел
Кошний
Питикиначо
Франц
Шлемил
Херман
Натанаел
Лутер
Андре
Стела
Муза
Офенбах счита за дело на своя живот "Хофманови
разкази" - това необикновено произведение, музикално превъплъщение на
романтичната тема за недостижимостта на идеала и за призрачността на земното
съществуване.
Кратко съдържание
Пролог
Поетът Хофман твори, вдъхновяван от своята Муза.
Звучи хорът на духовете на виното, а в съседния оперен театър тече представление
на "Дан Жуан".
В кръчмата на Лутер очакват да пристигнат гости, сред които освен Хофман,
ще е и миланската оперна певица Стела. Междувременно съветникът Линдорф
подкупва Андре - слуга на Стела и присвоява писмото, написано за Хофман; в него
е ключът от гримьорната на певицата. Линдорф ревниво решава да запази
информацията д(за тази среща само за себе си.
Шумна тълпа студенти изпълва кръчмата на Лутер.
Хофман се появява, придружен от Никлаус, а Линдорф ги наблюдава тайно. Гостите
подканят Хофман да пее. Той запява балада за гротескното джудже Цак като
постепенно се унася в любовни спомени. Компанията се развеселява, но
настроението е помрачено от Линдорф, който въвлича Хофман в размяна на
саркастични обиди. Никлаус се намесва и прекъсва свадата, но Хофман остава с
лошо предчувствие. Когато му подмятат за сегашното му увлечение по Стела, той
предлага да разкаже три свои любовни истории от миналото.
Първо действие
В очакване на гостите за своето празненство,
физикът Спаланцани се възхищава от най-новото си изобретение. Това е
куклата-робот Олимпия. Чрез нея той се надява да възстанови парите, които е
загубил при банкрута на банковата къща на Елиас. Хофман, който пристига пръв,
вижда Олимпия и се влюбва в нея. Появява се съмнителният търговец Копелиус. Той
продава на Хофман чифт магически очила, през които само поетът възприема
Олимпия като човек. Спаланцани и Копелиус спорят как да си поделят печалбата от
куклата. Копелиус претендира, че е собственик на нейните очи. Когато се
съгласява да продаде правата си на Спаланцани за 500 дуката, изобретателят му
дава чек за изплащане от банковата къща на Елиас. Копелиус предлага Олимпия да
се омъжи за Хофман. След като останалите гости пристигат, Олимпия ги очарова с
една великолепна ария. Хофман е омагьосан, сляп за периодично спиращия
механизъм на куклата. Когато всички отиват на вечеря, той се обяснява в любов
на Олимпия. Никлаус му казва, че тя не е истинска жена, но поетът отказва и да
чуе. Копелиус се връща, изпаднал в ярост, след като е открил, че банковият чек
на Спаланцани е невалиден. Той се стрива, докато гостите се връщат от вечеря за
един валс. Към тях се присъединяват Хофман и Олимпия, които се въртят все
по-бързо и все по-бързо, докато накрая Хофман пада и чупи магическите си очила.
Виждайки своя шанс за отмъщение, Копелиус грабва Олимпия и я счупва на парчета.
Второ действие
Венеция. В романтична гондола куртизанката Жулиета
изпълнява с Никлаус любовна баркарола. Хофман внезапно променя настроението,
като подигравателно възхвалява удоволствията на плътта. Настоящият любовник на
Жулиета - Шлемил, ревниво наблюдава явната й привързаност към Хофман. Никлаус
предупреждава Хофман да не се влюбва в куртизанката. Поетът отрича да има
влечение, като заявява, че ако се влюби в нея, дяволът може да вземе душата му.
Подслушвайки ги, Дапертуто изважда голям диамант, с който ще подкупи Жулиета да
открадне отражението на Хофман - така, както вече е откраднала сянката на
Шлемил. Примамена от диаманта, Жулиета се съгласява. Тя съблазнява Хофман,
който попада мигновено в плен на любовта. По време на страстен дует, тя
изпълнява нареждането на Дапертуто. Шлемил се връща и обвинява Жулиета, че го е
изоставила заради Хофман. Изведнъж Хофман с ужас вижда в огледалото, че е
загубил отражението си и е в капан на страстта си. Докато гостите се разотиват,
Хофман настоява Шлемил да му даде ключа от стаята на Жулиета. Шлемил отказва и
го предизвиква на дуел. Хофман го убива с шпагата си, предложена му от
Дапертуто. Жулиета се отдалечава с новия си обожател - Питикиначо. Никлаус помага
на Хофман да избяга от приближаващите полицаи.
Трето действие
Креспел е избягал с дъщеря си Антония в Мюнхен за
да сложи край на любовта й с Хофман. Тъгувайки за любимия, Антония запява тъжна
любовна песен. Креспел я умолява да се откаже от пеенето: тя има слабо сърце и
усилията ще застрашат живота й. Той възлага на своя слуга Франц да не пуска
никого при дъщеря му по време на неговото отсъствие. Останал сам, Франц пее и
танцува. Хофман пристига и изпраща слугата да доведе Антония. Двамата споделят
нежно взаимната си любов. Чувайки, че Креспел пристига, момичето избягва, а
Хофман се скрива. Бащата е притеснен за здравето на дъщеря си. Идва доктор
Миракъл, оказал лекарска помощ на жената на Креспел в деня на нейната смърт.
Хофман става свидетел на хипнотичен сеанс, по време на който научава, че
пеенето ще доведе Антония до смърт. Лекарят предлага лекарства за да спаси
момичето, но Креспел му няма доверие и го изгонва. Когато идва Антония, Хофмант
я умолява да не пее. Тя неохотно се съгласява, а той си тръгва, обещавайки да
се върне на следващия ден. Миракъл изведнъж се появява отново, примамвайки
Антония с мечти за певческа кариера. Момичето се обръща към портрета на майка
си, която е била известна певица. То се моли за помощ за да устои на
изкушението. Като призовава духа от портрета да оживее, Миракъл заявява, че
майката, говорейки чрез него, иска Антония да постигне слава, равна на нейната
собствена. Докато Миракъл свири лудо на цигулката си, Антония пее все
по-трескаво и накрая пада мъртва. Отчаян, Креспел обвинява Хофман, че е
причинил смъртта на дъщеря му.
Епилог
Хофман е приключил със своите разкази и сега иска
само да се напие и да забрави. Никлаус разкрива, че всяка от историите описва
различни страни на една и съща жена - Стела. Пристигайки в кръчмата след
представлението, оперната певица намира поета объркан и смутен. Стела си тръгва
с триумфиращия Линдорф. Само Музата остава с Хофман, който най-после й
принадлежи.
Дебют на изявена изпълнителка в ролята на Олимпия
Станислава Иванова е родена в град Бургас, където завършва СМУ "проф.Панчо Владигеров" със
специалност флейта. През 2004 г. специализира класическо пеене при проф. Илка
Попова.
Репертоарът
й е разнообразен - Адина от "Любовен елексир", Виолета от "Травиата", Розина от
"Севилският бръснар", Джилда от "Риголето", Лучия от "Лучия ди Ламермур" и
други, повечето от които изпълнява както
на сцената на Софийската опера, така и
на оперните сцени в Белгия, Холандия, Австрия, Словения и Германия.
През
2009 г. Станислава Иванова се представя с огромен успех на фестивала "La Folle Journee de Kanazawa" в Япония и получава покана за участие
в следващите фестивали. Носител е на специалната награда за българска песен на конкурса
на името на голямата българска певица Гена Димитрова, а също така е и
стипендиант на фондация "Yamaha", която за първи се
присъжда на певци. Известният български пианист и композитор проф. Йовчо Крушев
пише песни специално за нея. Иванова е работила с големия италиански режисьор
Стефано Пода. Пяла е под палката на диригенти от Япония, Испания, Австрия. Взима
участие в майсторския клас на световната оперна прима Анна Томова-Синтова.
Предстоящите
й ангажименти са свързани със сцената на Софийската опера в ролите на Розина от
"Севилският бръснар", Олимпия от "Хофманови разкази", Царицата на нощта от
"Вълшебната флейта" и други.
Станислава
Иванова е сред най-изявените млади изпълнители в Софийската опера и балет. Ролята
на Олимпия в „Хофманови разкази" - постановка с режисьор Пламен Карталов, е
дебютна за талантливата певица.
Тенор с международна известност в ролята
на Хофман
13 март, 19 ч.
Александру Бадеа (тенор)
е роден в Румъния. Дебютът му е в ролята на Неморино от "Любовен еликсир" на
сцената на Landestheater в
Залцбург. Следват изяви в Германия - Лорд Пърси в "Анна Болейн" в Hessisches
Staatstheater, Висбаден и дукът от
"Риголето" в оперния театър в Дортмунт. Скоро след това е поканен във Volksoper, Виена за ролята на Фауст и за участие в
световната премиера на Journey to the end of Millenium в New Israeli Opera под диригентството на Ашер Фиш.
Участието му през 1997 г. във фестивала "Мартина
Франка" в ролята на Едгардо от "Лучия ди Ламермур" под диригентството на
Маурицио Бенини му донася широка известност. През следващата година Александру
Бадеа е поканен за ролята на Ромео от "Ромео и Жулиета" в Teatro Regio, Торино и за ролята на Орфей от "Орфей в
ада" в Théatre de la Monnaie.
От този момент започва сътрудничеството му с постановчика Херберт Вернике.
Певецът участва в негови постановки на "Хофманови разкази" (Атина), "Хубавата
Елена" (Париж, Екс ан Прованс, 1999, фестивала в Залцбург, 2000) и други.
По
покана на Пласидо Доминго, през 1999 г. Александру Бадеа изпълнява ролята на
Артуро от "Пуритани" на сцената на Вашингтонската опера, която му донася
международна слава и поредица от престижни ангажименти: Хофман в Grand
Théâtre в Женева под диригентството
на Оливие Пай, Фауст в Deutsche Oper, Берлин, Рудолф от "Бохеми" в Манхайм, Артуро в Teatro Verdi, Триест, Дон Карлос на фестивала в
Шверин, Алфред от "Травиата" в театъра в Базел, Дукът от "Риголето" в Кралската
опера в Стокхолм.
След този
изключително натоварен период, А. Бадеа се оттегля за известно време и се връща
отново на сцената през сезон 2007/2008 за да изпълни ролите на Дукът, Хофман и
Полионе от "Норма" на оперни сцени в Германия. През пролетта на 2009 г.
тенорът, придобил международна известност, изпълнява ролята на Граф Лейстър от
"Мария Стюарт" на Доницети в Teatro Bellini di Catania.
След гостуването си в София, Александру Бадеа ще
изпълни ролята на Хофман в оперния театър в Бреслау, а до края на годината му
предстоят участия в концерти и оперни постановки в Бразилия, Германия и
Франция.