На 12 февруари е премиерата на операта "Манон Леско"  от Джакомо Пучини. Следващите спектакли ще бъдат на 13, 14, 16 и 17 февруари, 31 март, 1 и 2 април.

„МАНОН ЛЕСКО" - ДЖАКОМО ПУЧИНИ

Корепетитори - Йоланта Смолянова, Мариана Мирчева, Мариана Тотева, Милен Станев, Пелагия Чернева

 Джакомо Пучини
(1858-1924)

Един от най-големите оперни композитори, потомък на поколения музиканти, е роден в град Лука (Италия). Пътят му като че ли е предначертан от самото му раждане - той ще стане органист и може би композитор или учител като своите по-възрастни роднини. Но представлението на "Аида" от Верди в Пиза през 1876 г. се оказва онази повратна точка в живота на Джакомо, която го кара да скъса с фамилната традиция и да последва вътрешното си влечение към операта. Той завършва Консерваторията в Милано и след две ранни опери създава първата си зряла творба - "Манон Леско", представена в Торино на 1 февруари 1893 г. и пожънала голям, неочакван дори за самия композитор успех. Много скоро името на Пучини става известно и извън границите на Италия. Между 1896 г. и 1904 г. той пише "Бохеми", "Тоска" и "Мадам Бътерфлай" - три опери, в които дарованието му заблестява с пълна сила и по-късно придобива нови измерения в "Момичето от златния Запад", "Турандот" и други. 
Във всяка опера на Пучини има един централен женски образ, изваян от него с ненадминато майсторство. За неговите героини, чийто трагичен край като че ли е предопределен от самото начало, любовта е основа на съществуването, но пътят към нея минава през смъртта. Това уравновесяване на Ерос и Танатос, както и идеята за изкуплението чрез смъртта, все още напомнят естетиката на отминаващия "романтичен" 19. век. Но музикалният език на Пучини вече е друг. За съжаление много негови съвременници - музикални критици, не са разбирали това. Подведени от изключително красивите му и достъпни мелодии, те с лека ръка са обявявали музиката му за "остаряла", а него самия - за композитор "от второ качество", без да забелязват големия му и цветист оркестър, дълбокия психологизъм на образите и ненадминатото му драматично майсторство в построяването на оперното действие. Безспорно Пучини много е страдал от отношението на своите колеги и не доживява времето, когато музикалната критика го обявява за един от най-големите оперни композитори в историята. Но като компенсация той е имал любовта на публиката, която от първите постановки на оперите му до днес неизменно препълва оперните театри.

Манон Леско

Опера в 4 действие от Джакомо Пучини

Либрето Марко Прага, Доменико Олива и Луиджи Илика

по едноименния роман на Антоан-Франсоа Прево (Абат Прево) от 1731

„L'histoire du chevalier des Grieux et de Manon Lescaut"

Действащи лица:

Манон Леско - сопран

Леско, неин брат, сержант от Кралската гвардия - баритон

Рене де Грийо, студент - тенор

Жеронт де Равоар, главен кралски ковчежник - бас

Едмонд, студент - тенор

Ханджия - бас

Учител по танци - тенор

Музикант - мецосопран

Сержант от стрелкови полк - бас

Фенерджия - тенор

Морски капитан - бас

Перукер, мим

Девойки, буржоа, жени и мъже от народа, студенти, абати, придворни, войници, моряци.

Време на действието - втората половина на 19. век.

История на създаването

На 31 години, преди да достигне Христовата възраст, бъдещият  гениален италиански композитор Джакомо Пучини има интимна драма. Той  обича млада дама, но тя не обръща внимание на все още неизвестния артист.    

През пролетта на 1889 г. става премиерата на операта на младия Пучини „Едгар", която публиката възприема възторжено.  Критиката обаче я отхвърля. Не след дълго заглъхват и аплодисментите; „Едгар" бива посрещан хладно на италианските и европейски сцени.

    Пучини търси нова тема. Вдъхновяват го и приятни за творчеството му обстоятелства. Животът на композитора е изпълнен с дълбоката страст към Елвира Бонтури. За нея той  не може да се ожени, тъй като тя е вече омъжена.  Католическата църква не разрешава разводите. Но тази жена, без да се съобразява с богатите си и знатни родственици, още по-малко пък с мнението на околните, отива да живее при Пучини. При това заедно с двете си деца. По този начин в живота на  композитора се появяват не само  жена,  но и деца. С тях той живее на брега на езерото Торе дел Лаго.

   Романът на абат Прéво „Историята на кавалера Де Грийо и Манон Леско" завладява въображението на Пучини. Тази творба е издадена в Амстердам, където скитникът Прéво по онова време търси щастието си.

Тогава историята на нещастната куртизанка  все още не е привлякла  читателското внимание.   През 1753 тя излиза в отделна книжка, под името „L'histoire du chevalier des Grieux et de Manon Lescaut" („Историята на кавалера де Грийо и на Манон Леско"). Следва грандиозен скандал и  голям  успех. Прéво успява майсторски да опише страстта, преодоляваща всички морални прегради.

Манон, героинята на романа, произхожда от буржоазно семейство; по природа е кокетка, суетна жена, която обича парите и е  жадна за наслади.

В своето произведение Пучини издига лекомислената жена на трагическия връх на любовта и страданието. По-късно цяла поредица от автори на романи и сценични произведения създават култ към кокетките и полусветските дами. В това число и Дюма-син, авторът на „Дамата с камелиите".

 В темпераментната, страстна душа на Пучини историята на кавалера де Грийо и Манон Леско намира дълбок отклик. Сам той стои от другата страна на така наречените морални закони; срещу цялото общество; двамата с Елвира преодоляват всички застанали на пътя на любовта им прегради. Между собствения им живот и историята на Манон има известно сходство. Доста хора безуспешно се опитват да отклонят вниманието на Пучини от тази тема. Образът на Манон вече присъства  по-рано на оперната сцена благодарение на Обер, а операта „Манон" на Масне в течение на осем години навсякъде се радва на небивал успех.

Дързък, рискован експеримент - да вдъхне живот на оперната сцена и то тъкмо на тази тема, и то именно в разгара на успеха на Масне. 

   Започва трескаво търсене на подходящ либретист. Отначало сюжета нахвърля драматура Марко Прага. След това към него се присъединява Доменико Олива, който създава стихотворния текст. Написаното ту се харесва на Пучини, ту не; първоначално той изпаднал във възторг от стиховете, после ги отхвърля. Непрекъснато се намесва в работата на либретистите, преписва всяка строфа по няколко пъти, докато към маниера му на творчество в крайна сметка не привикват всички, с които работи над своите произведения. Не след дълго към екипа се присъединява трети либретист - Олиндо Малагарди. След това за перото се хващат Джузепе Джакоза и Луиджи Илика, които стават по-късно постоянни либретисти на Пучини. За съавтор обаче може да се счита и издателя, Джулио Рикорди, който не само помага с идеи, но се оказва и прекрасен дипломат. А от дипломация определено има голяма нужда, тъй като често се налага да се напасват волята и капризите на непрекъснато мятащия се от едно настроение в друго Пучини и внушителното количество либретисти.

   В същото време се ражда музиката - завладяваща и  вълшебна.

   Премиерата се играе в Торино на 1 февруари 1893 година. В афиша не са споменати имената на авторите на либрето, тъй като в създаването на сюжета и стихотворния текст на операта участва целият колектив.

Успехът на „Манон Леско" е необичаен; след него следват премиери във всички европейски оперни театри. Всъщност именно с „Манон Леско" идва големият успех на Пучини.

Кратко съдържание

Първо действие

На площада пред страноприемницата в град Амиен се е събрала оживена тълпа - студенти, девойки, търговци, граждани. Звучат весели песни. Чува се рогът на пощенската кола. В града пристига дилижанс. Сред пътниците е младата и красива девойка Манон Леско. Тя е тъжна - родителите й настояват да постъпи в манастир, защото нямат средства, за да я омъжат и да й осигурят прилична зестра. Манон се придружава от сержант Леско, нейният брат. Спътникът на двамата млади - богатият парижки прекупвач на данъци Жеронт де Равоар, е готов да откупи девойката, ако тя се съгласи да му стане любовница. Манон е готова, въпреки че не харесва стария мъж, защото перспективата да стане монахиня я плаши. В Амиен обаче тя среща младия и красив Рене де Грийо. Това е любов от пръв поглед и за двамата. Без да се замисля много, Манон приема предложението на младежа да замине с него за Париж.

Второ действие

Щастието на двамата не трае дълго. Парите на Де Грийо свършват, а алчният брат принуждава Манон да стане метреса на богатия Жеронт. Сега красавицата живее сред разкош и богатство. Музиканти и танцьори я развличат, но не могат да разсеят мъката й. И когато де Грийо, промъкнал се тайно в дома на Жеронт, увещава Манон да избягат, девойката се съгласява без колебание. Но неочаквано появилият се Жеронт задържа влюбените. По негово донесение полицията арестува девойката, която не е виновна в нищо. Като се възползва от това, че Манон иска да вземе със себе си подарените й от самия него скъпоценности, подлият прекупвач обвинява младата жена в кражба. Полицаите задържат Манон Леско, която ще бъде изпратена на каторга.

Трето действие

Пред затвора в Хавър. Манон очаква да замине заедно с други арестанти на каторга в Америка. Де Грийо е дошъл с надеждата да я спаси, но не успява. Когато отвеждат всички осъдени на кораба, младият мъж разбира, че няма да може да живее без своята любима. Той решава да замине със същия кораб за далечна Америка, където да споделя мъките и страданията на своята Манон. Де Грийо моли капитана и той се съгласява да го отведе отвъд океана.

Четвърто действие

По изгорена от палещото южно слънце пустинна равнина бродят уморени и измъчени Де Грийо и Манон Леско. Манон е избягала от каторгата. Но силно отслабнала и тежко болна, тя започва бързо да губи сили - измъчва я жажда. Където и да хвърли поглед, навсякъде се простира безплодната и дива прерия. Де Грийо напразно обикаля да търси вода - никъде няма и капка.

Нощта се спуска. Здрачът обгръща двете самотни фигури. Манон вече не е в състояние да върви. Тя си припомня още веднъж своя кратък, изпълнен с любов и страдания живот. Единствената й радост е била любовта й към Де Грийо - човека, пожертвал всичко заради нея. Манон умира тихо в ръцете на любимия си.

                                                   Франческо Роза

                                                         Диригент

ФРАНЧЕСКО РОЗА учи пиано, композиция и оркестрово дирижиране в Болонската консерватория. Усъвършенства своите умения по композиция при В. Далла Векиа и оркестрово дирижиране при Людмил Дешев и Емил Чакъров. Своята професионална кариера започва като корепетитор в различни големи оперни театри и фестивали. Паралелно с това концертира на различни престижни музикални подиуми като акомпанятор на световноизвестни оперни изпълнители (Катя Ричарели, Мара Дзампиери, Райна Кабаиванска, Лучия Валентини, Паоло Гаванели, Ренато Брузон, Лео Нучи, Джузепе Джакомини и др.). Сътрудничи на Международната академия "Катя Ричарели" в Мантуа като преподавател за оперна подготовка и е доцент на Консерваторията в Адрия.
Дебютира като диригент в постановката на "Слугинята господарка" на Перголези, а след това дирижира различни симфонични концерти (Реквием на Моцарт, Глория на Вивалди, Меса в до минор на Моцарт, Стабат матер на Перголези). През 1996 година поема за две години оркестъра на Университета в Падуа.Първото сериозно оперно заглавие "Риголето" от Верди дирижира през 1994 година в Театро Мунисипал Де Виго - Испания, а след това и "Севилският бръснар" на Росини. Следват "Дон Карлос" от Верди в Театро Верди - Падуа, "Аида" и "Севилският бръснар" във Виго, Испания, "Бохеми" в Болцано.
В България гостува за първи път през 1997 година - дирижира операта "Отело", а през 1998 година - "Тоска" и "Мадам Бътерфлай".
През 1998 година участва в турне Падуа-Адрия-Лониго с операта "Травиата", "Тоска" и "Мадам Бътерфлай", а през 2001 - дирижира "Бал с маски". Участва активно с Филхармоничния оркестър на Падуа в престижни концерти, между които галаконцерт с Паоло Гаванели и годишнината на Марио Дел Монако с участието на 16 световноизвестни тенори. През 1999 година дирижира "Риголето" в Исемия, а през 2000 - "Тоска".Репертоарът на диригента се обогатява с оперите "Атила", "Силата на съдбата", "Бохеми", "Селска чест", "Симоне Боканегра", които дирижира в различни големи италиански градове. През 2002 г. дирижира "Кармен" на фестивала в Мачерата. От февруари 2000 е асистент на Даниел Орен, с когото съвместно подготвят опрни заглавия с оркестрите и съставите на следните театри: Театро "Верди", Триест ("Адриана Лекуврьор", "Бохеми" и "Хофманови разкази"), Арена Ди Верона ("Аида" и "Набуко"), Театро "Масимо", Палермо ("Сомнамбула"), "Сан Карло", Наполи ("Кармен"), Нов Национален театър, Токио ("Трубадур") и др. От юни 2004 година е Музикален директор и втори диригент в Театро "Сан Карло", Неапол, където дирижира "Турчинът в Италия", "Отело", "Реквием" на Моцарт, "Кавалерия Рустикана", "Мадам Бътерфлай" и много симфонични концерти.
През 2006 година започва неговото сътрудничество с Националния театър в Марибор, Словения, където дирижира операта "Лакме" на Делиб. През април 2007 година театърът гостува в Япония по покана на Нагоя, Осака и Токио. Гостувал е и Румъния, в Констанца, където дирижира "Мадам Бътерфлай". В Марибор ще дирижира през периода септември-декември "Мадам Бътерфлай" и "Травиата", а през летния сезон - "Кармен" в Театро "Сан Карло". 

                                                             Йонут Паску

Баритон

   /в ролята на Леско/

Роден в Констанца на 6 септември 1977 г. След като завършва гимназия през 1994 г., следвайки съвета на тази, която скоро ще стане негова съпруга, Мадлен Паску, той се посвещава изцяло на това, което допреди е било само хоби: музиката.

Десетте години, прекарани с младежкия ансамбъл Рапсодия Марии в Констанца, където участва постоянно като акордеонист, доказват голямото си значение, когато трябва да се състезава срещу кандидати, подготвяли се от най-ранно детство за място в Музикалната академия. Взимайки частни уроци по музикална теория и пеене в продължение на само една година при известната солистка Аида Абаджиев (Йонут и Мадлен кръщават дъщеря си Аида на нея), Йонут е приет на първо място сред всички кандидати в Музикалния университет Букурещ, в класа на Дорин Теодореску. Пет години по-късно се дипломира с голямо отличие (Magna cum Laudae), получавайки и Диплома за отличен успех, връчвана само веднъж годишно на само един от дипломиралите се от Фондация Сергие (2001 г.). Дипломният проект е ролята на Дон Жуан от операта „Дон Жуан" на Моцарт - роля, подготвена с маестро Херо Лупеску, директор на Националната опера Букурещ и маестро Константин Петровичи, диригент.

В началото на есента на 2001 г. на Йонут е предложена постоянна длъжност като солист в Операта в Констанца. Следващите три години са години на усилен труд за придобиване на нужния за международна кариера опит.

През 2004 г. Йонут решава да превърне в реалност старата си мечта, а именно да стане композитор и оркестров диригент. Той се записва отново в Музикалния университет, този път във Факултета по композиция и оркестрово дирижиране (четири години), в класа на маестро Кристиян Бранкуси.

В същото време играе в Операта в Букурещ и Констанца като водещ солист. Въпреки тежкото работно натоварване, той намира време да подобрява диригентската си техника, следвайки в Консерваторията Джузепе Верди в Милано, в класа на маестро Виторио Паризи, откъдето получава магистърска степен.

Гастролира успешно в Холандия, Южна Корея, Унгария, Македония, Албания, Италия и Германия. Засега смята за най-важно завоевание гастрола си в Операта в Сидни. Изпълнява и записва компакт диск със Симфоничния оркестър на Сидни на "Кантата на живота", дирижирана от самия композитор, Джанлуиджи Гелмети.